Сладкишите често се използват като награда още през първите години от живота. Захарта, която приемаме, преди дори да сме проговорили, обаче може да остави в мозъка ни следи, които да се запазят десетилетия.
Въздействието ѝ вероятно започва още в утробата – много преди да са се оформили най-ранните ни спомени.
Според ново изследване, публикувано в npj Aging, хората, приемали по-малко захар преди и непосредствено след раждането си, са били изложени на по-нисък риск от деменция, болестта на Алцхаймер, депресия и тревожност в по-късна възраст.
Резултатите не доказват, че ограничаването на захарта пряко предпазва от тези заболявания. Те обаче подсказват, че храненето през първите 1000 дни – от началото на бременността до приблизително втория рожден ден на детето – може да остави траен отпечатък върху развитието на мозъка.
„Първите 1000 дни са критичен период, през който мозъкът се развива изключително бързо и е особено чувствителен към хранителните сигнали.“
– Бин Джан, изследовател в областта на гериатричната медицина
Естественият експеримент, създаден от купонната система
По време на Втората световна война и в годините след нея захарта във Великобритания се разпределя строго с купони. Дажбите за възрастните са били близки до количествата, препоръчвани и днес, а за децата под двегодишна възраст не е била предвидена отделна дажба.
След отмяната на ограниченията през септември 1953 г. средната консумация на захар сред възрастните почти се удвоява – от около 41 на 80 грама дневно. Количеството сладки изделия, консумирано от децата, нараства повече от два пъти.
Тази внезапна промяна създава рядка възможност за естествен експеримент. Благодарение на нея учените могат да сравнят хората, прекарали първите си години при строг режим на разпределение на захарта, с родените непосредствено след неговата отмяна.
Екип от китайски изследователи анализира здравните данни на 60 394 участници в UK Biobank, родени между 1951 и 1956 г.
Графично обобщение на изследването. (Лиан и съавтори, npj Aging, 2026 г.)
До 46% по-нисък риск от болестта на Алцхаймер
В сравнение с хората, които не са били засегнати от ограниченията в най-ранния етап от развитието си, участниците, чиито първи 1000 дни са преминали при ограничен достъп до захар, са имали 27% по-нисък риск от деменция независимо от причината и 46% по-нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер.
При тях е отчетен също 11% по-нисък риск от депресия и 20% по-нисък риск от тревожност. Подобна зависимост не е установена при болестта на Паркинсон.
Най-силна е била връзката при хората, за които ограниченията са продължили и след раждането. Когато по-ниският прием на захар е бил ограничен единствено до периода на бременността, ясните разлики са били малко, с изключение на по-ниския риск от тревожност.
Какво показват образните изследвания на мозъка
Учените анализират и резултатите от ядрено-магнитен резонанс – ЯМР – на част от участниците. Целта им е да установят дали количеството захар в най-ранния период от живота е свързано с видими разлики в структурата на мозъка.
При хората, които са били подложени на ограничения и след раждането, мозъкът е изглеждал средно с 0,39 години по-млад от действителната им възраст. При тях е отчетен и по-голям обем в няколко подкорови области, включително хипокампуса и таламуса, които имат важна роля за паметта и други когнитивни функции.
„Смятаме, че дълготрайният защитен ефект се дължи на метаболитното програмиране през първите 1000 дни – критичен период, през който мозъкът се развива бързо и е изключително чувствителен към хранителните сигнали.“
– Бин Джан, старши автор на изследването и специалист по гериатрична медицина в Медицинския университет в Гуанджоу
Как захарта може да се отразява на стареенето на мозъка
Образните изследвания дават още една възможна следа за причините зад установената зависимост.
Според Джан по-големият обем на хипокампуса и таламуса, свързан с ограничения прием на захар в ранна възраст, може да осигурява на мозъка допълнителен структурен резерв. Той би могъл да му помогне да устоява по-добре на промените, настъпващи с напредването на възрастта.
До сходни изводи достига и изследване от 2017 г., публикувано в Alzheimer's & Dementia. То свързва по-високата консумация на подсладени напитки с по-малък общ обем на мозъка и по-слаба епизодична памет.
В рамките на това проучване са анализирани когнитивните показатели на 4276 души и ЯМР изображенията на 3846 участници. Тъй като изследването е наблюдателно, резултатите му не могат да докажат наличието на пряка причинно-следствена връзка.
Възможно е значение да имат и метаболитното здраве и възпалителните процеси в организма.
„Високият прием на захар в началото на живота повишава предразположението към инсулинова резистентност и хронично нискостепенно възпаление. И двете са добре установени рискови фактори за деменция.“
– Бин Джан
Тези механизми обаче не са изследвани пряко в рамките на проучването. Мозъчните изображения са направени само в един момент, поради което не могат да докажат, че именно ограничаването на захарта е причинило наблюдаваните структурни разлики.
Защо резултатите не доказват пряка причинно-следствена връзка
Проучването не представлява рандомизирано клинично изпитване. Въпреки това според авторите внезапната отмяна на купонната система осигурява по-убедителни доказателства от обичайните наблюдателни изследвания, посветени на храненето.
„Имаме сериозни основания да смятаме, че самото ограничаване на захарта е един от основните фактори.“
– Бин Джан
При анализа учените са взели предвид фактори като мястото на раждане, социално-икономическото положение и генетичните особености на участниците. Отмяната на купонната система обаче съвпада и с редица по-широки обществени промени в следвоенна Великобритания.
Изследователите не са разполагали и с точни данни за количеството захар, което отделните майки и деца действително са приемали.
Ограничения на изследването
В UK Biobank участват предимно хора от бял етнически произход, които като цяло са в по-добро здравословно състояние от средното за населението. Това може да ограничи приложимостта на резултатите към други и по-разнообразни групи.
По време на периода на проследяване едва 307 участници са развили деменция, като при 123 от тях е била диагностицирана болестта на Алцхаймер. Следователно оценките на риска се основават на сравнително малък брой случаи.
Проучването не доказва, че намаляването на захарта по време на бременността или в ранното детство непременно ще предотврати развитието на деменция десетилетия по-късно.
Джан признава, че „нито едно отделно изследване не може да промени официалните препоръки за една нощ“. Според него обаче резултатите подкрепят ограничаването на добавената захар по време на бременността и през първите години от живота на детето.
„Не става дума само за здравето тук и сега.“
„Това е дългосрочна инвестиция в здравето на мозъка десетилетия напред.“
– Бин Джан
Изследването е публикувано в научното списание npj Aging.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.
