През 2024 г. първата дисекция на най-редкия кит в света разкрива, че той има 9 стомашни камери

Морският бозайник се оказа лопатозъб клюномуцунест кит (Mesoplodon traversii) — най-редкият вид клюномуцунест кит на Земята. Досега са потвърдени едва шест екземпляра, а жив представител на вида не е наблюдаван никога.

Служители на Department of Conservation (DOC) пристигат на място, за да проверят сигнал за мъртъв кит, изхвърлен на брега близо до малкото рибарско селище Taieri Mouth на 4 юли 2024 г. Когато го виждат, те с изненада установяват, че петметровият мъжки екземпляр е именно лопатозъб клюномуцунест кит — „един от най-слабо познатите едри бозайници в съвременността“, както тогава заявява Гейб Дейвис, мениджър на DOC за крайбрежен Отаго, в официално съобщение.

Първа възможност за подробно изследване

Появата на такова животно на брега се превръща в рядка и изключително важна възможност за науката. За първи път е открит цялостен екземпляр от лопатозъб клюномуцунест кит, който може да бъде изследван подробно. Дисекцията вече донесе нови сведения за анатомията на този почти непознат вид.

„Този tohorā (кит) не само беше първият от своя вид, дисектиран от учените, но и първият случай, в който нашата hapū (подобщност) работи рамо до рамо с тях, за да съчетае местното знание със западната наука. Така всички можем да разберем по-добре кита и неговото поведение“, казва членът на Rūnanga Рейчъл Уесли в скорошно съобщение, посветено на дисекцията.

„Процесът беше воден от нашите rakatahi (млади хора) и направляван от нашите уважавани гости от Ngāti Wai — Хори Парата и неговия син Те Кауринуи. Те са tōhuka (експерти) в работата с тези taoka (съкровища). Като работят с водачи от te ao Māori, както и с представители на западната наука, и като се учат от тях, нашите rakatahi могат да възродят древното mātauraka (знание) и да изградят задълбочена система от познания, която да предадат на следващите поколения.“

Рудиментарни зъби — следа от еволюционното минало

Изследването разкрива за първи път, че лопатозъбите клюномуцунести китове имат малки рудиментарни зъби в горната челюст. Подобни структури се смятат за еволюционни остатъци — белег, че някога са изпълнявали по-съществена функция. С течение на времето те са се редуцирали, но очевидно не е имало достатъчно силен еволюционен натиск, за да изчезнат напълно.

Редуцираните задни крайници при китовете често се дават като друг пример за такива рудиментарни структури — наследство от времето, когато техните далечни предци са живели на сушата преди около 50 милиона години. Тази тема се вписва и в по-широката еволюционна история на китовете. Днес задните крайници са сведени до миниатюрни остатъци от тазови кости, но е възможно все още да имат роля при размножаването.

Девет стомашни камери и следи от хранителния режим

Друга любопитна особеност на лопатозъбия клюномуцунест кит е сложната му храносмилателна система. Учените установяват, че той има девет стомашни камери. Освен това откриват и следи, които подсказват повече за начина му на хранене и комуникация. Откритието поставя този рядък вид в по-широкия контекст на гигантизма и адаптациите при китовете.

„В някои от тези стомаси открихме човки на калмари, лещи от очи на калмари, няколко паразитни червея и вероятно други части от организми, които все още не можем да определим със сигурност“, казва Антон ван Хелден, морски научен съветник към DOC и експерт по клюномуцунести китове. „Имаме паразитолог, който ще ги изследва, за да установи какви са.

„Открихме и интересни структури, свързани както с храненето, така и със звукообразуването“ — тема, която напомня колко сложна може да бъде китовата комуникация. „Бяха претеглени, измерени и описани различни мускули и органи. Това ще ни помогне да опишем вида по-точно и да го сравним със сродни видове. Всичко това допълва знанията, които постепенно натрупваме.“

Тъжна загуба, но ценен шанс за опазването на вида

Смъртта на толкова рядко животно е тежка загуба за вида. В същото време учените се надяват, че новите знания за лопатозъбите клюномуцунести китове ще помогнат за по-доброто им опазване в бъдеще — особено на фона на променящите се океани и данните за климатичния натиск върху морските бозайници.

Екземплярът е наречен Ōnumia от Te Rūnanga o Ōtākou — в чест на едноименната местност, където китът е открит, при устието на река Taiari. Така общността възстановява традиционна практика, която подчертава връзката ѝ с природата и мястото, което обитава.