Откриха най-старите известни записи на песен на кит на диск от 1949 г.

Учени намериха най-старите известни записи на звук от кит. Те вярват, че откритието им може да помогне да разберат как общуват тези големи животни.

Песента принадлежи на гърбат кит – внушителен морски гигант, обичан от наблюдателите заради спокойния си нрав и впечатляващите скокове над водата. Записът, който можете да чуете във видеото по-долу, е направен през март 1949 г. край Бермудските острови от учени от Океанографския институт „Уудс Хол“ в град Фалмут, щата Масачузетс.

Не по-малко ценен от самия глас на кита е и звукът на океана около него. В края на 40-те години морската среда е била значително по-тиха в сравнение с днешната, което дава съвсем различен акустичен фон от този, с който учените са свикнали днес.

Възстановените записи не само позволяват да се проследят звуците на китовете, но и разкриват как е звучал самият океан по онова време – нещо, което иначе е изключително трудно да бъде възстановено.

Съхранен запис от този период може да помогне и за по-доброто разбиране как съвременните човешки шумове – като засиления морски трафик – влияят върху начина, по който китовете комуникират. Изследвания показват, че те променят поведението си на „говорене“ в зависимост от околната шумова среда.

Любопитното е, че този запис предхожда с почти 20 години откритието на китовата песен от учения Роджър Пейн.

По време на създаването му учените са тествали сонарни системи и са провеждали акустични експерименти съвместно с американската Служба за военноморски изследвания. Те всъщност не са знаели какво точно чуват, но от любопитство са записвали всичко – дори са правили специални записи без никакъв шум от корабите, за да уловят максимално чист звук от океана.

Десетилетия по-късно, при дигитализация на стари архиви, учените от „Уудс Хол“ попадат на записа. Той е съхранен върху добре запазен пластмасов диск, създаден с т.нар. аудограф – устройство за диктовка, използвано през 40-те години.

Макар подводната записваща техника от онова време днес да изглежда примитивна, тогава тя е била на върха на технологиите. Особено важно е, че звукът е записан върху пластмасов диск, тъй като повечето записи от този период са били на ленти, които с времето са се разрушили.

Способността на китовете да издават звуци е жизненоважна за тяхното оцеляване. Те общуват чрез щракания, подсвирквания и дълги звукови сигнали, които им помагат да намират храна, да се ориентират, да се откриват един друг и да разбират заобикалящата ги среда в необятния океан.

Гърбатите китове, които могат да достигнат тегло над 25 тона, са сред най-известните „певци“ в морето. Техните сложни вокализации често звучат почти ефирно или дори тъжно.

Откриването на тази дълго изгубена песен от един по-тих океан може да се окаже ключово за разбирането на звуците, които китовете издават днес – и как те се променят в един все по-шумен свят.

Освен научната си стойност, записът има и друго въздействие – той чисто и просто е красив за слушане и вдъхновява хората да се интересуват повече от океана и живота в него. И в това има нещо наистина специално.