Жена, диагностицирана с деменция в продължение на 5 години, се оказва с често срещано и обратимо състояние
Медицински доклад описва случая на жена, която започва да проявява необичайно „променено поведение“ и в продължение на пет години е смятана за пациент с деменция. Впоследствие обаче става ясно, че симптомите ѝ всъщност са били обратими.
Първите тревожни промени
Жената, чието име не се съобщава и чийто случай е описан в BMJ Case Reports, започва постепенно да променя поведението си — нещо, което първо забелязват близките ѝ. Тя спира да готви, да поддържа дома си чист и подреден и да се грижи добре за личната си хигиена. Наред с това започва да проявява и признаци, които силно напомнят на деменция. Разхожда се гола по улиците около дома си в Кабо Верде и понякога изглежда така, сякаш разговаря с хора, които всъщност не съществуват.
Припадъци, изследвания и психотични симптоми
61-годишната жена е откарана в болница от сестра си, след като губи съзнание и получава резки, гърчоподобни движения. В лечебното заведение ѝ правят кръвни изследвания и компютърна томография на главата, но резултатите не показват отклонения. Електроенцефалограмата отчита общо забавяне на мозъчната активност, но без епилептиформена активност — тоест без ЕЕГ модели, характерни за епилепсия. Докато все още е под лекарско наблюдение обаче, жената получава още един пристъп и е изписана с назначено лечение.
След завръщането ѝ у дома психотичните симптоми не отшумяват.
„Тя продължаваше да говори и да крещи за духовете на починали роднини, които виждаше ясно и които ѝ казваха да не взема лекарствата си“, разказва сестра ѝ пред лекарите.
Жената е убедена, че семейството ѝ се опитва да я отрови, и отказва да се храни заедно с близките си. Проблемите с паметта също продължават: тя лесно се обърква, губи ориентация и се разсейва до такава степен, че вече не може да излиза сама, без да рискува да не намери пътя обратно към дома си.
Истинската причина се оказва дефицит на витамин B12
След като е насочена към Катедрата по психиатрия към Nova Medical School в Лисабон, лекарите установяват, че жената страда от дефицит на витамин B12. Този витамин, който се съдържа най-вече в рибата, месото, млечните продукти и яйцата, е от ключово значение както за нормалната работа на мозъка, така и за образуването на червени кръвни клетки.
Според лекарите недостигът вероятно е увредил мастната обвивка около гръбначния мозък, което е довело до дегенеративни промени и е отключило психотичните симптоми, съобщава Brinkwire.
След пет години със симптоми, наподобяващи деменция, жената най-сетне получава правилната диагноза: пернициозна анемия — състояние, при което организмът не може да произвежда достатъчно здрави червени кръвни клетки. Това позволява на лекарите да започнат адекватно лечение.
„Пациентката постигна забележително невропсихиатрично възстановяване след заместителна терапия с витамини и психофармакологично лечение“, пишат авторите на доклада.
Лечението, което обръща хода на състоянието
На жената е предписан витамин B12 под формата на цианокобаламин, както и антипсихотично лекарство. Скоро след началото на терапията признаците на психоза и агресивното поведение изчезват.
„Когнитивното състояние на пациентката се подобри драматично“, пишат авторите. „Тя отново се ориентираше във времето и пространството, речта ѝ стана свързана и логична, а функционалното ѝ състояние се върна към това, което близките ѝ приемаха за нормално. Вече можеше да готви, да помага в домакинството, да пазарува и да бъде напълно самостоятелна в ежедневието си.“
Важен урок за лекарите
Лекарите, описали случая в доклада „Обратима деменция, психотични симптоми и епилепсия при пациент с дефицит на витамин B12“, подчертават, че съчетанието от когнитивен спад, психоза и пристъпи е изключително рядко при хора с дефицит на витамин B12.
Затова те призовават клиницистите да имат предвид възможен недостиг на витамин B12 при пациенти с психоза и пристъпи — особено когато тези прояви са съпроводени от когнитивен спад.
„Нашият случай показва, че деменцията, свързана с дефицит на витамин B12, може да бъде обратима чрез заместителна терапия с витамини — дори когато недостигът е продължил дълго време.“













