Трепанация

Трепанацията, или пробиването на дупка в човешки череп, вероятно е най-древната хирургическа практика. Най-старите открити черепи с целенасочено пробити в тях отвори датират от времето на неолита (8 хил. г. пр.н.е.). Първоначално тази страховита процедура е била извършвана със спиритични мотиви като гоненето на зли духове. По-късно обаче трепанацията е съзнателно използвана за спешна хирургия на главата след черепни травми, предизвиквани от класически древни оръжия като сопи и боздугани.

Изненадващо от съвременна гледна точка, археологическите данни показват,

че мнозина от претърпелите тази операция са доживявали до дълбока старост (т.е. до 40-годишна възраст). Съвременните хирурзи извършват подобна процедура, наречена краниотомия, например за отстраняване на хематоми. За разлика от своите древни колеги обаче, днешните медици използват анестезия и като цяло не оставят пациентите си да живеят с отворени дупки в главата.
Друга утвърдена хилядолетна практика, която съвременните хирурзи категорично отказват да възприемат, е използването на трепанация за лечението на всякакви болежки, свързвани, правилно или не, с главата, включително

епилептични пристъпи, мигрени или психични заболявания.

Факт е, че трепанацията намалява вътречерепното налягане. Като цяло обаче според съвременната медицина пробиването на черепа за лечение на мигрена е прекалено радикално и абсолютно ненужно. Интригуващ факт е, че през Средновековието се е смятало, че психичните заболявания са предизвиквани от „камък на лудостта”, намиращ се в мозъка. Разбира се, този камък е трябвало да бъде отстранен. За целта т.нар. бръснари-хирурзи са извършвали трепанация в „полеви” условия и са изваждали от главата на пациента нещо, което са обявявали за „камъка на лудостта”. За тази практика свидетелства прочутата картина „Изваждането на камъка на лудостта” на холандския художник Йеронимус Бош.

Целият пример с трепанацията обаче нямаше да е толкова поучителен за някои страни на човешката природа,

ако тази процедура не се прилагаше и в момента. Факт е, че и днес има някои просветени (или умопомрачени) или просто ексцентрични индивиди, които пропагандират трепанацията нито повече, нито по-малко като средство за постигане на по-висше ниво на съзнанието.

При това хората, избрали този пряк път към „нирвана”, извършват процедурата сами, вероятно защото никой медик, уважаващ професията си, не би помогнал в начинанието.

Радиация

Най-близкото до съвремието здравно безумие на човечеството е използването на радиоактивни вещества като средство за лечение и за превръщането на света в по-добро място. Хората винаги са имали слабост към новите технологии. Ако добавим към това дълбоко вкорененото атавистично влечение към неща, които светят в тъмното, можем донякъде да си обясним ефекта, който откриването на радиацията в края на 19. век е имало върху колективното съзнание на човечеството.

Накратко, хората са били очаровани от радиацията и са започнали да й приписват чудодейни свойства – например, че лекува абсолютно всякакво човешко заболяване и като цяло прави хората по-здрави и по-добри. В началото нещата са започнали по един почти невинен, детски начин – под формата на

масовата мания по часовници със светещи в тъмното циферблати

в началото на 20. век. Трябвало да изминат десетилетия, преди някой да обърне внимание на факта, че много от жените, нанасящи радиевата боя върху часовниците, умирали преждевременно, при това по начини, които са твърде ужасяващи за описване дори в научно списание.

Така човечеството влиза в един продължил няколко десетилетия учебен час. В него хората научават по трудния начин един тежък урок за прилагането на нови и недостатъчно проучени технологии – урока за въздействието на йонизиращата радиация върху живите организми.

Всъщност манията по радиоактивните вещества (най-вече торий и радий) през цялата първа половина на 20. век е била толкова мащабна, че днес е трудно да преценим коя форма за въвеждането им в човешкото тяло не е била използвана мащабно и в продължение на десетилетия.

Сред тях относително най-скучни са таблетките, праховете и радиоактивните тонизиращи напитки, както и свещичките с радий, предписвани срещу полова немощ.

Radithor, един от най-популярните радиеви тоници,

е бил на пазара от 1918 до 1928 г. Американският индустриалец Ебен Байерс бил толкова яростен почитател на Radithor, че според някои оценки е изпил общо около 1400 бутилки от него преди смъртта си през 1932 г. Заглавието на в. „Уолстрийт Джърнъл“ по този повод е колкото зловещо, толкова и красноречиво: „Радиевата вода работеше чудесно, докато не му падна челюстта”.