В началото на 20. век една от най-популярните здравословни практики в западната цивилизация е било обогатяването на питейната вода и на водата за къпане с радиация. За целта са били продавани специални керамични съдове, както и „еманатори”, отделящи радиоактивни изотопи във водата. На сериозен потребителски интерес се е радвала и радиоактивната козметика, включително червила и пудри.
Най-знаменитият продукт от този вид е бил популярният във Франция през 30-те години

крем за лице Tho-Radia.

Самото му име загатва за съдържанието едновременно на торий и радий. Разкрасяващият крем бил само един от серията козметични продукти, продавани с това име. На този фон едва ли трябва да се учудваме, че в онези времена хлябът, чаят и шоколадът с радиоактивни вещества са били смятани за изключително здравословни.

След всичко това, ако изключим продаваните до края на 70-те години детски играчки със светещи в тъмното радиоактивни части, най-впечатляващият продукт на потребителската радиационна мания е т.нар. скротален радиоендокринатор. Този изумителен инструмент е бил произвеждан от предприемчивия изобретател на вече споменатия тоник Radithor – американския индустриалец Уилям Бейли. Неговата употреба била едновременно лесна и дискретна – мъжете, страдащи от полова немощ, трябвало да привързват напоените с радий пластини към интимните си части, докато спят.

Между другото, Уилям Бейли бил известен с това, че редовно използва собствените си продукти, както и с хвалбата си, че е изпил повече радиева вода от всеки друг жител на планетата. Бейли запазва непоклатимата си вяра в здравословния характер на своите радиоактивни продукти чак до 1949 г., когато умира от рак на пикочния мехур.

Автор: Начо Стригулев