Защо лимоните са неприятни, а лукът – глупав

31 декември 2018 г., 09:35
1414

Shutterstock

През 2001 г. Ричард Уайзман е поканен от Британската асоциация за напредък на науката (BAAS) да направи експеримент, чрез който да установи влиянието на астрологията. Експертите дават по 5000 въображаеми паунда на астроложка, на специалист по инвестиции и на 4-годишната Тиа. Задачата е да ги вложат в компании на борсата.

Инвеститорът анализира чисто технически детайли. Астроложката се съветва с конфигурацията на звездите. Тиа избира чрез листчета, които разхвърля във въздуха. Първите резултати се анализират след една седмица. Периодът се оказва с неочаквани спадове, които никой от тримата не успява да предвиди. Астроложката губи 10%, специалистът - 7%, а Тиа - 4%.

Уайзман решава да даде възможност на тримата кандидати да играят на борсата цяла година. В по-дългосрочната перспектива спецът губи 46,2%, астроложката е на червено с 6,2%, а Тиа печели 5,8%.  Вестник “Сън” й отделя една страница във финансовия си раздел, а тя дава следните съвети:

„Парите не са всичко, бонбоните - да”,

„Лягайте си рано”, „Наблюдавайте как се подобрява пазарът на детски играчки”.

Това е само един от стотиците експерименти на професор Уайзман, който пръв лансира термина Quirkology, или „Наука за странностите”, изучаваща най-любопитните и странни аспекти на всекидневния живот. Той признава, че това, с което се занимава, е заредено с голяма доза екстравагантност, и резюмира своя подход така: става въпрос за експерименти, някои от които ползват традиционни методи, за да изследват необикновени теми. Други прибягват до необикновени методи, за да изследват класически теории. Той е способен детайлно да анализира например що за хора са тези, които се опитват да минат с повече от десет артикула на бързите каси в супермаркета.

Или защо много голям брой морски биолози се казват Доктор Фиш.

Според мнозина проучванията му често са доста популистки, но дори и противниците му не успяват да оспорят съвсем сериозния и методичен подход и в най-странните му хрумвания. Интересът му към най-нетривиалните проявления на психологията не го напуска никога. Уайзман е горещ привърженик на все по-стабилното навлизане на науката във всекидневния живот. За последните двайсетина години над един милион хора от цял свят са участвали в тестовете му, някои от които може да се попълват и по интернет.

Ричърд Уайзман започва кариерата си като професионален маг и дори печели награди, но след три години решава, че е прекалено трудно да живее от това хоби. Записва психология в University College в Лондон и завършва с най-високи оценки своя випуск. Следва докторат в Единбург, преди да започне работа в университета в Хердфордшир. В момента той е

единственият професор в Обединеното кралство

по специалност Обществено разбиране на психологията.

Той се сдобива с международно признание за изследванията си в странни области на психологията, сред тях добрият и лошият късмет. Работите му се появяват в специализирани издания като “Нейчър” и “Сайънс”, както и в масмедиите – “Таймс”, “Дейли Телеграф”, “Гардиън”. “Индипендънт он Съндей” класира Уайзман в списъка на стоте човека, които превръщат Великобритания в едно по-добро място за живот. Автор е на няколко книги. Една от тях се нарича именно Quirkology.

Сериозната наука не гледа с добро око

на тези ексцентрични експерименти. И все пак през последните стотина години се откроява малка група учени, които смело навлизат на този терен. Изследванията им така и не биват признати официално от социалните науки. Този отказ обаче не съкрушава куража им да стъпят на почва, която учените от доминиращите школи се страхуват да докосват. И наистина, как ли би прозвучал на международен симпозиум доклад, в който се представят възприетите характеристики на личното излъчване на плодовете. Според забавното проучване лимоните се възприемат като неприятни, лукът като глупав, а гъбите като социални катерачи.

Викторианският учен Франсис Галтон може да бъде смятан за основател на този подход. Необходими са му няколко месеца продължителни опити, за да установи

перфектната формула за приготвяне на чай.

Изводът му е, че това става, когато водата е с температура между 82 и 88 °С и чаят кисне в продължение на осем минути. Други предшественици на страннознанието установили, че детските рисунки на Дядо Коледа започват да растат по големина с приближаване на Коледа и след това през януари се смаляват. Подобен експеримент показва, че родените през топлите месеци са с малка, но реална преднина пред останалите по късмет.

Не гледай играчката!

Поговорката, че децата в повечето случаи казват истината, оказва се, съвсем не е вярна. При експеримент завеждат дете в лаборатория и му казват да гледа към стената. Споменават му, че зад него ще сложат хубава играчка. После психологът излиза, но отново напомня на детето да не се обръща. Резултатите се записват на видео. След малко психологът се връща и пита детето дали е гледало. Близо половината от 3-годишните поглеждат играчката, а после половината лъжат, че не са го направили. При 5-годишните всички се обръщат и всички лъжат. Когато показват записите на родителите, в които детето им казва, че не е гледало, и те не са способни да преценят дали то лъже или не.

Скъпи, повярвай ми!

Хората много често не са в състояние да установят дали ги лъжат или не, всъщност резултатите почти винаги варират около 50% познали и непознали. Мнозина не могат да разберат със сигурност дали и собственият им партньор ги лъже. Някои социолози смятат, че успехът на дългогодишните двойки е до голяма степен в това, че не успяват да хванат лъжите на другия. Същото обаче се отнася и за специалистите. В друг експеримент тестват способността на полицаи, съдии, детективи и психиатри да уловят лъжата. Никой от тези професионалисти не се справя по-убедително от редовите хора. И все пак, по-лесно е да се издадеш с думи, тъй като се контролират по-трудно, отколкото с невербална комуникация, която може да бъде симулирана по-лесно.

Усмивка Pan Am.

Една от големите дилеми сред учените продължава да бъде: смеем се, защото сме щастливи, или се смеем, за да накараме другите да си мислят, че сме щастливи? Оказва се, че дори и силно чувствителни и прозорливи хора много трудно успяват да различат истинска от симулирана усмивка. И все пак изглежда, че учените са открили тайната на автентичната усмивка. Крие се в задействането на различни мускули. При симулираната усмивка, кръстена Pan Am заради усмивките на персонала на авиокомпанията Pan American, каквото и да правиш, не можеш да задействаш същите мускули, както при реалната.

Нямам височина, Майк!

Много изследвания демонстрират колко е лесно да бъде манипулирана паметта. На участниците в експеримент показват снимки, а после чрез незабележими за тях намеци изследователите успяват да ги убедят, че са запомнили съвсем противоположни неща. Като например, че са видели не Vogue, а Mademoiselle, не Мики, а Мини Маус, не знак за стоп, а такъв за предимство. Друг опит показва, че хората могат да бъдат накарани да си „спомнят” несъществуващи събития в собствения си живот. Показват им една реална и една фалшива снимка от детството им и им правят три интервюта. На третото огромна част вече разказват с детайли преживяванията си по време на фалшивата снимка.

През 1983 г. Роналд Рейгън разказва прочувствена случка от Втората световна война. Командирът на уцелен бомбардировач заповядва на всички да скочат с парашут, преди самолетът да се разбие. Един от войниците е заклещен и не успява да се спаси. Последният скочил си спомня как командирът застанал до ранения войник и му казал: „Не се притеснявай, синко, ще го приземим заедно”. Двамата загинали, а на командира дали посмъртно медал за храброст. Журналистите обаче проверили всички архиви за тези медали и установили, че въобще няма такъв случай. Тогава някой се сетил, че разказът на Рейгън е сцена от филм, където хитовата реплика е: ”Нямам височина, Майк. Ще направим това пътуване заедно”.

Rock Me Baby!

Мозъкът е в състояние да „сбърка” учестения сърдечен ритъм вследствие на физическо усилие или еуфория с ритъм, породен от любовното привличане. Затова учените съветват, че когато искаш да привлечеш някого, трябва да избягваш леката музика нюейдж и разходките в полето. Шансовете да те сметнат за атрактивен скачат, ако отидете на рокконцерт, лунапарк или гледате филм на ужасите.

Ако беше плънка за пица...

Кои са най-успешните фрази за свалки? И за това си има експеримент с научни методи. Типичните „остроумия” от сорта „Тук горещо ли е или ти си причината?” нямали ефект. Тези със сексуален подтекст като „Утре влизам в манастир, ще ми помогнеш ли да се изкефя през последната нощ?” също. Затова психолозите използвали за терен среща за спийддейтинг. Имало мъже и жени, които завършили със 100%, т.е. всичките кандидати искали да ги видят отново. След обработване на данните станало ясно, че най-добре класираният въпрос на жена е: „Ако беше плънка за пица, какво би си избрал?”, а този на мъж: ”Ако можеше да участваш в конкурс за двойници на известни певици, коя би искала да бъдеш?”. Така чувството за хумор и ведрото настроение били определени като ключов фактор за атрактивност. Друг момент е, че жените се оказват доста по-бързи в решението си дали мъжът им харесва или не. Изследователите настояват, че човек може да „препрограмира” и тренира собствения си мозък, за да привлича в живота това, което иска.  

При обявите за търсене на партньор

най-голям успех имат тези, в които описваш себе си 70% и обясняваш изискванията си в останалите 30%. Мъжете се оказват много по-добри в преценката за това на каква обява биха отговорили жените. Изводът за жените е: ако искаш обявата ти да има успех, накарай някой мъж да ти я напише.

Ивайло Харалампиев

Ключови думи:
Коментари