Вероятно не сте се замисляли колко тежки са ръцете ви. Ако обаче се опитате да предположите, сигурно ще сгрешите.
Малко проучване, в което участниците са помолени да сравнят ръцете си с различни тежести, показва, че хората обикновено подценяват масата им с малко над 49%.
Смята се, че една ръка тежи около 400 грама. И макар че за някои от нас това може да не означава много, за онези, които носят и проектират протези, то всъщност е от огромно значение - много потребители на протези възприемат изкуствените си крайници като твърде тежки, въпреки че са много по-леки от истинския крайник.
Важното е, че това изследване предоставя нов метод, чрез който можем да изследваме как мозъкът възприема теглото на тялото ни, за което все още знаем много малко.
Подценяването на собствената ни маса е нещо, което екипът на изследването от университета "Бъркбек" в Лондон нарича "земна безтегловност".
"Нашите открития показват, че всекидневното ни усещане за телесно тегло - претегленост - може да бъде точно количествено определено и че то е силно подценено", обяснява неврологът Елиза Рафаела Фере, един от водещите изследователи.
От научна гледна точка е лесно да се каже колко тежи един обект, като се умножи масата му по гравитационното ускорение.
Но възприемането на теглото ни не е пряко свързано с някакви специфични сетивни сигнали. Затова изследователският екип се заема да проучи как точно мозъкът ни определя въпросното тегло и какви са последствията от това.
"Съществуващите изследвания на телесното тегло до голяма степен са фокусирани върху социалните или медицинските аспекти на това как хората се чувстват по отношение на общото тегло на тялото си", казва докторантката и един от изследователите в проучването Денис Кадет.
"Изненадващо е, че нито едно изследване не е проучвало по-основния въпрос за това как мозъкът изгражда представи за теглото на отделните части на тялото."
За да получи повече информация, екипът набира 20 здрави възрастни и им казва да отпуснат лявата си ръка върху подобна на подлакътник колона. Екран покрива ръката, така че участниците да не я виждат по време на експеримента.
В началото лявата ръка виси свободно, за да може да се усети тежестта ѝ. След това изследователите започват да поддържат ръцете им и добавят тежест към лявата им китка - като започват от 100 грама и постепенно увеличават теглото до 600 грама.
Участниците са помолени да преценят кое е по-тежко – ръцете или тежестите – по време на всеки един от етапите.
Средно те подценяват оценката си с 49,4 %.
Тъй като усещането за тежест на тялото често се свързва с умората (само си спомнете фразата "клепачите ми натежават"), изследователите карат участниците да стискат устройство за сила на захвата в продължение на 10 минути, за да уморят ръката, преди да опитат отново.
Интересно е, че след като се уморят, хората подценяват теглото на ръцете си само с 29% - така че колкото по-уморени са били, толкова повече са смятали, че ръцете им тежат.
Екипът изказва хипотезата, че това възприемане на теглото всъщност може да е феномен, който ни насърчава да се движим.
"Вярваме, че възприемането на телесното тегло може да бъде важен компонент на система, която се адаптира с еволюцията, за да контролира нивата на поведение", казва Кадет.
"Мозъкът на човек може да насърчава или да обезкуражава физическото натоварване, като прави тялото му да изглежда леко и следователно действията да не изискват усилие, или тежко и да са трудни."
Тази хипотеза е в съответствие с неотдавнашно проучване на човек с ампутиран крак, който съобщава, че протезата му е била по-лека, след като изследователите са използвали интраневрална стимулация, за да накарат крайника да се усеща по-"въплътен".
"За първи път изследвахме как мозъкът възприема теглото на частите на тялото като пространствено удължени обекти", казва когнитивният невролог и един от ръководителите на екипа Матю Лонго.
"Работата ни може да има значение за разбирането на разстройствата, свързани с телесното тегло, включително анорексия нервоза и затлъстяване."
Изследването е публикувано в Current Biology.
Източник: Science Alert
