НИХФИ разработва технологии за производство на препарати за хуманната и ветеринарната медицина, но и за растителната защита в земеделието и горското стопанство

Под ръководството на акад. Желязков НИХФИ се развива като научен, иновативен и технологичен център на родната фармацевтична промишленост, успешно представяна у нас и в чужбина. Уникалността на НИХФИ се състои във факта, че в него се осъществява целият дълъг път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтезът на активната субстанция, изготвянето на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. Даден препарат се пуска на пазара, след като е преминал успешно всички клинични изпитания и след като му е изготвено регистрационно досие. НИХФИ разработва технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така и препарати за растителна защита в земеделието и горското стопанство.

Акад. Желязков вярва, че няма фармацевтичен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. Той участва в създаването и появата на пазара на много от българските аналози на известни и утвърдили се в медицинската практика лекарства, като на диуретика "Фурантрил" ("Лазикс"), лекарството срещу световъртеж "Цинаризин" ("Стугерон"), на препарата, помагащ при нарушения на паметта "Пирамем" ("Ноотропил"), на антидепресанта "Емовит" ("Вивалан") и на много други. Активно участва при създаването на оригиналния продукт "Трибестан", стимулиращ функциите на половата система, на болкоуспокояващото лекарство "Темпалгин", на препарата за лечение на болести на черния дроб и на гастроентерологични заболявания "Карсил", както и на радващия се на добър прием в чужбина оригинален български препарат транквилизатор "Темпидон".

Химикът от Свиленград създава оригинални технологии за производството на лекарството срещу сърдечна недостатъчност "Прениламин" и на слабия наркотичен аналгетик "Кодеин". Благодарение на него в химико-фармацевтичната ни индустрия били внедрени иновативни методи за производството и на много други препарати, между които противотуберкулозните ХИНК и ИНХА-17, етоксид (също предназначен в борбата срещу коварното инфекциозно заболяване), метаквалон (срещу безсъние), САХ и редица други.

Дълги години Любомир Желязков преподава във Висшия химико-технологичен институт, където е бил професор по лекарствени средства. Студентите в Химическия факултет на СУ и сега се обучават по неговия учебник - "Химия на лекарствата".

Трите му деца - синът Георги, и дъщерите - Татяна и Антонина, изпълняват бащината повеля и поемат по пътя на науката. И тримата се реализират в различни институти на БАН. Синът му Георги Желязков работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика. Той е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Татяна е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Най-малката му дъщеря - Антонина, която е възпитаник на Факултета по източни езици и култури на СУ, се наложи като един от най-авторитетните историци-османисти и изследователи на Балканите. Дълги години тя работи в Института по балканистика, директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, и преподава спешна антропология в Софийския университет. Утвърдена личност е в правозащитните среди, особено в качеството си на защитник на правата на малцинствата в България.

Госпожо Желязкова, акад. Любомир Желязков е наричан "баща" на българската фармация, а в основания от него Научноизследователски химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) са създадени много български лекарства. Бихте ли разказали някои интересни факти за дейността на НИХФИ, когато той е бил под ръководството на Вашия баща? Как и откъде започва професионалният път във фармацията на акад. Любомир Желязков?

- През 1946 г. Любомир Желязков завършва "Химия" в Софийския университет. Работи във фабрика "Булхима", на гара Костенец, а също и в лабораторията "Хигия" в София.

По негови спомени, в края на 1947 г. му възлагат да организира Научноизследователски химико-фармацевтичен институт - НИХФИ.

Пак по негови думи, дейността му се преплита със сложното време, с огромния дефицит по снабдяването на България с медикаменти. Липсва какъвто и да е опит, който да подпомогне организирането на производство, на промишленост, която да запълни недостига на медикаменти.

Любомир Желязков и неговият малък творчески екип, които започват научната си дейност в приземия на малката улица "Антим Първи", се решават да създадат технологии за синтез и производство на известни лекарствени средства, но прекрачват и отвъд това, започват да експериментират по синтеза на нови български препарати.

Млади и ентусиазирани, работят денонощно и вдъхновено в стремежа си да се превърнат в конкуренти на могъщи световни фармацевтични монополи.

Така се появява новият препарат "Лонетил", на който психиатрите дават много висока оценка. Това е една от любимите лекарствени оригинални разработки на Любомир Желязков и на НИХФИ, която привлича вниманието на западноевропейски и световни фирми. Всички обаче задават един и същи въпрос, дали създателите в България имат патент. Естествено нямат и не успяват да го реализират на световните пазари. Както твърди Желязков, той и неговият екип са обзети от откривателския дух и силно подценяват значението на правната защита на изобретенията, тяхното патентоване в други страни. Същата съдба сполетява и безспорно блестящия противотуберкулозен препарат ИНХА-17.

Разбират, макар с известно закъснение, че ако търсят сериозен научен и пазарен успех, те са длъжни да работят на високо откривателско и новаторско ниво, да се превърнат в реални конкуренти на международните пазари, като осигуряват правна защита за своите лекарствени продукти, като ги закрилят чрез лицензи и патенти.

Акад. Желязков е автор на повече от 70 изобретения. Задно с научния и с производствения екип на НИХФИ, с администрацията, получават патенти от различни страни в света - Япония, Канада, Германия и други.

В разцвета си през 70-те години НИХФИ допринася в България годишно десетки милиони валутни лева от продажбата на своите лекарствени продукти.

Бихте ли споделили дали акад. Желязков е разказвал в семейството Ви за това как се създават различни лекарства и дали сте били съпричастни с неговите научни открития?

- Баща ми от деца ни водеше в малката лаборатория на ул. "Антим Първи", където естествено ние по-малките се радвахме на опитните морски свинчета и на белите мишки. Уверяваше ни, че нито едно тези животни не страда, че задачата на екипа от учени е единствено да ги лекуват, за да могат след това успешно да лекуват и хората. Когато вече беше завършено строителството и заработи многоетажният модерно оборудван научно-производствен комплекс НИХФИ, бяхме пораснали, всеки от нас беше избрал своята професия и не вървеше да посещаваме лабораториите. От трима ни само сестра ми завърши микробиология и работеше в близка до изследователската област на баща ни. Брат ми стана един от първите сериозни хардуеристи в България и работеше по създаването на ИМКО и "Правец".

Разбира се, акад. Желязков носеше някои мостри от по-леки продукти, за да ни ги демонстрира, за да разказва за техните възможности като лечебни средства. За цялото семейство това бяха събития, защото виждахме неговото вълнение на откривател, както и се радвахме на една постоянна атмосфера на творчески вълнения и изпитания.

Материалът за акад. Любомир Желязков е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни Патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.