Вероятно няма български дом, в който да не са използвани лекарствата, които преди десетилетия са създадени в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), основан от "бащата" на българската фармация - акад. Любомир Желязков (1918-1993). Между тях са прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други, съобщиха за БТА от Патентното ведомство в България.
Акад. Любомир Желязков е вписан в "Златната книга" на Патентното ведомство на България на 21 май 1985 г.
Ученият е eдин от създателите на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) през 1947 г.
Акад. Любомир Желязков е български учен в областта на химията и фармацевтичните средства, и е водещ специалист в областта на биологично активните съединения и технологиите за получаване на лекарствени средства и препарати, показва справка на отдела "Справочна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА).
Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. През 1946 г. завършва специалността "Химия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По време на следването си участва в младежкото революционно движение, за антифашистката си дейност е изпратен в концлагер. След като се дипломира, се отдава на научна работа в областта на химията на лекарствените препарати. Акад. Любомир Желязков има голям принос в организацията на научноизследователската дейност в България. Той е един от основателите на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) през 1947 г. Като директор на института, той има принос за развитието на науката в областта на лекарствени средства и препарати. По-късно е директор на ЦНИРД "Фармахим". От 1951 г. е хоноруван преподавател във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) в София. От 1965 г. е професор. От 1972 г. е първи заместник-председател на Комитета за наука и технически прогрес. През 1973 г. е избран за член-кореспондент, а през 1977 г. - за академик. Бил е главен научен секретар, а от 1977 г. до 1988 г. е заместник-председател на Българската академия на науката (БАН). Дълги години е главен редактор на "Списанието на БАН". В изследователската си дейност винаги се е ръководил от мисълта за тези, които ще ползват неговите лекарства и препарати. Според него най-точната мярка в науката не е само талантът, а упоритият труд и конкретният резултат от работата. "Случва се търсеното решение да дойде сякаш изневиделица. След като много дни и месеци не върви, изведнъж се появява готовият отговор на въпроса, който дълго е човъркал мисълта", споделя ученият в интервю през 1985 г.
Акад. Любомир Желязков има огромен принос за научно-техническия прогрес в България. Значителни са неговите приноси в синтеза на противотуберкулозни, спазмолитични, антихолестеринови и други фармацевтични препарати. Той е притежател на многобройни авторски свидетелства и патенти. Под негово ръководство и с негово участие са синтезирани първите български оригинални лекарства - ИНХА-17 за лечение на туберкулоза, и САХ. Негово дело са десетки технологии за съвременни лекарствени препарати, някои от които десетилетия наред заемат основно място в производството на лекарства в България. С неговото име са свързани над 80 авторски свидетелства за изобретения, десетки разработки в областта на химиотерапевтичните средства - сулфонамиди, противотуберкулозни, нитрофурани. На тази основа са създадени известни и в света български лекарствени препарати, като "Римифон", "Етоксид", "Нитрофен". Оригинален принос на акад. Любомир Желязков са широко прилаганите в лечебната практика спазмолитик "Бензилхармин" и транквилизаторите - "Темпидон", "Ленотил", "Метаквалон", стимулаторът за централната нервна система "Адапен". Десетките технологии, разработени от него, особено методите за производство на "Прениламин", "Кодеин", "Темпидон", "Спазмоккалм", "Схинолсин" и на диуретика "Фурантрил", са признати в цял свят.
Акад. Любомир Желязков има над 100 публикации в областта на синтетичната химия, фармакологията, токсикологията, биохимията, както и учебник, и ръководство по химия на органичните лекарствени средства. В десетгодишната си преподавателска дейност и десетилетия творчество в БАН той неизменно следва кредото си, че науката изисква максимум себеотдаване.
Акад. Желязков умело съчетава непосредствената си изследователска работа с преподаването и обучението на студентите. Той има определени заслуги в подготовката на кадри за българската наука и практика. Като професор по химия на лекарствените средства във ВХТИ и хоноруван преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", участва в подготовката на специалисти в областта на органичния синтез. Под негово научно ръководство са изградени редица учени и изобретатели.
През октомври 1978 г. акад. Любомир Желязков е удостоен с ордена "Георги Димитров" за научно-преподавателската си дейност и по случай неговата 60-годишнина. Умира внезапно на 12 май 1993 г.
БАН отбеляза през 2018 г. с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик и преподавател
През 2018 г. Българската академия на науките отбеляза с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик, преподавател, енциклопедист и родолюбец акад. Любомир Желязков, каза за БТА неговата дъщеря Антонина Желязкова - историк и антрополог.
Тя припомни, че експозицията, организирана от Научния архив на БАН, беше открита на 11 октомври 2018 г. в навечерието на юбилея на учения. В централната сграда на Академията бяха представени документи и снимки от неговата преподавателска дейност, от изследователските му занимания и от личния му живот. Акцентът на изложбата беше поставен върху делото на неговия живот - създаването и ръководенето на Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), където в продължение на няколко десетилетия - от края на 40-те до началото на 90-те, се разработват и внедряват нови български лекарства, както и работата му като заместник-председател на БАН. В централното фоайе бяха показани и авторските свидетелства и патентите на Любомир Желязков (над 30), представящи върховете в научната и практическата му дейност. Показани бяха и част от запазените ордени, юбилейни медали и почетни значки - награда и признание за неговата трудова и обществена дейност.
Експозицията е станала факт и благодарение на дъщерята на учения - историка Антонина Желязкова, която преди години е дарила целия архив на баща си на Научния архив на БАН, където ценните документи са били дигитализирани. Архивът е придружен от специална клауза, която не дава достъп до личната му кореспонденция в продължение на 20 години.
"Бащата" на българската фармацевтика е брат на Бинка Желязкова - първата жена кинорежисьор у нас. Двамата имат и брат Никола (починал рано), сподели за БТА Антонина Желязкова.
Тя също акцентира върху образованието и творческия път на акад. Желязков, отбелязвайки, че нейният баща завършва химия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1946 г. Веднага след това започва работа по специалността си във фабриката "Булхима" - на гара Костенец, и в лабораторията "Хигия" в София. А година след дипломирането си основава и НИХФИ, чийто директор е близо 20 години - от 1953 до 1972 г. Избран е за академик на БАН, бил е главен научен секретар в периода 1973-1977 и заместник-председател на Академията от 1977 до 1988 г.
От малка лаборатория във фабриката за таблетки "Галенус" за 20 години акад. Желязков успява да развие успешно българската химико-фармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Такива гиганти във фармацевтиката по онова време, като СССР, Швейцария, Германия, Франция, Италия, Канада, Япония се отнасят с огромно уважение към българския учен и непрекъснато го канят на международни научни симпозиуми и конференции в чужбина, като българските специалисти обменят опит със западните си колеги и с колеги от социалистическите страни.
