Изследователи от Катедрата по напреднали биомедицински науки на Университета „Федерико II“ в Неапол съобщават, че по-ниските плазмени нива на LDL холестерол са свързани с по-висок риск от новопоявил се диабет тип 2 при възрастни, проследявани в първичната медицинска помощ – при това независимо от приема на статини.

Генетични следи и клинични загадки

Терапията със статини е известна с това, че увеличава честотата на нови диагнози на диабет тип 2 по дозозависим начин, но причината все още не е ясна. Генетични данни усложняват картината: алели, понижаващи LDL холестерола в гените HMGCR и NPC1L1, също са свързани с по-висок риск от диабет. Това подсказва, че понижаването на LDL-C чрез различни биологични пътища може да има обща връзка с риска от диабет.

Фамилната хиперхолестеролемия показва противоположен модел: хора с тази моногенна форма (много високи нива на LDL-C и повишен риск от коронарна болест) изглежда са по-малко склонни да развият диабет тип 2, докато генетични варианти, понижаващи LDL-C, обичайно го увеличават.

Големи проспективни анализи установяват, че генетичните фактори, свързани с LDL-C, и диабетът тип 2 се движат в противоположни посоки по различни механизми за регулиране на LDL-C. Генетични модели на инхибиране на HMGCR се свързват с по-ниско кръвно налягане и по-висока кръвна глюкоза, докато инхибирането на PCSK9 и NPC1L1 не показва подобни ефекти върху тези показатели.

Тези наблюдения поставят важен въпрос:

Ако алелите, намаляващи LDL, са свързани с повече диабет, а много високият LDL – с по-малко, каква е връзката между реалните плазмени нива на LDL-C и появата на диабет тип 2 в общата популация? И каква е ролята на статините в това?

Новото проучване – „Шестгодишно лонгитюдно изследване идентифицира връзка между нисък LDL холестерол и риск от диабет тип 2, независима от статините“, публикувано в Cardiovascular Diabetology, се опитва да отговори точно на тези въпроси.

Данни от първичната грижа за над 200 000 пациенти

В изследването участват 140 общопрактикуващи лекари, които допринасят към обща електронна медицинска система с данни за диагнози, медикаменти, хоспитализации, лабораторни изследвания и др.

След прилагане на всички критерии за включване са анализирани 13 674 възрастни на възраст 19–90 години. Малко над половината са приемали статини в началото на проследяването.

Както очаквано:

  • Статините са приемани от 7 140 души, със средна възраст 70 г.

  • Неползващите статини са 6 534 души, със средна възраст 54 г.

По време на проследяването (медиана 71,6 месеца) 1 819 участници (13%) развиват диабет тип 2:
• 1 424 (20%) от приемащите статини
• 395 (6%) от неползващите

Наблюдаваните корелации

За всеки допълнителни 10 mg/dl LDL-C се наблюдава 10% по-нисък риск от диабет (коригиран HR 0.90). Тоест, по-нисък LDL → по-висок риск.

Честотата на диабета по квартилите на LDL-C е:

  • 27.6 / 1 000 човек-години (<84 mg/dl – най-нисък LDL)

  • 17.4 / 1 000 (84–<107 mg/dl)

  • 13.5 / 1 000 (107–<131 mg/dl)

  • 8.4 / 1 000 (≥131 mg/dl – много висок LDL)

При всички групи статините увеличават риска:

  • HR 1.75 при нисък LDL

  • HR 1.63 при среден LDL

  • HR 1.54 при висок LDL

  • HR 2.41 при много висок LDL (най-голям относителен ефект)

Изводи

Изследователите заключават:

  • Статините увеличават риска от диабет във всяка LDL категория, като относителният риск е най-голям при хора с много висок изходен LDL-C.

  • Независимо от статините, ниските LDL нива са свързани с по-висок риск от диабет тип 2.

  • Най-ниска честота на новодиагностициран диабет се наблюдава при LDL-C ≥131 mg/dl.

Източник: MedicalXpress