Почти всички ние идваме от някъде другаде. Достатъчно е да се върнете достатъчно назад в своето родословно дърво и ще се убедите в това. Със сигурност ще се натъкнете на човек – било то майка ви или баща ви или роднина, живял преди повече от 12 хил. години - който в някакъв момент е напуснал родината си в търсенето на по-добър живот.
Освен ако не живеете в една конкретна точка в пустиня в североизточен Судан, недалеч от река Нил. Според амбициозен нов анализ на изследователи от Института за големи данни към Оксфордския университет, това вероятно е родовият дом на всички живи хора днес.
„На практика ние реконструраме геномите на нашите предци и ги използваме, за да образуваме обширна мрежа от взаимоотношения – обяснява д-р Антъни Уайлдър Уонс, водещ автор на проучването, публикувано в Science. – По този начин можем да определим кога и къде са живели тези предци.“
Вероятно всички ние сме добре запознати с идеята за проследяването на представителите на дадено родословно дърво с помощта на ДНК и геномен анализ – подобни тестове са широк разпространени и достъпни, те често могат да доведат до края на някои връзки и постоянно се използват постоянно при разплитането на убийства.
Мечтата на някои изследователи обаче винаги е била да отведат нещата до съвсем друго ниво – а именно, глобално.
„На практика създадохме огромно родословно дърво, генеалогия на цялото човечество – казва еволюционният генетик и един от авторите в проучването д-р Ян Уонг. – Тази генаология ни позволява да видим как генетичната секвенция на всеки един човек се съотнася с тази на всеки друг – при това по всички точки от генома.“
Огромно е меко казано – с помощта на данни от 8 различни геномни бази данни изследователите успяват да създадат мрежа от почти 27 млн. предци. Пробите идват както от съвременните хора, така и от онези, живели преди хиляди и стотици хиляди години.
Модерни алгоритми сканират данните за модели на генетични вариации и предричат откъде потенциално водят началото си общите предци в това „родословно дърво“.
Крайният резултат е една забележителна визуална репрезентация на придвижването и миграцията на човечеството през историята. Изследователите обаче не са приключили все още със своето проучване. Те възнамеряват да добавят постоянно нови данни към тази генеалогична карта и да я подобряват, а благодарение на ефективността на техните подходи разполагат с място за още милиони допълнителни геномни проби.
„Изследването полага основите на ДНК секвениране от следващо поколение – казва Уонг. – Когато качеството на геномната секвенция от съвременните и древните ДНК проби се подобри, дървото ще стане още по-прецизно и ще може да генерира една обединена карта, която обяснява произхода на всички човешки генетични вариации, които наблюдаваме днес.“
Струва ви се амбициозно? Уонг смята, че това е само началото.
„Макар и хората да са в основата на това проучване, методът е валиден за повечето живи организми – от орангутани до бактерии – казва той. – Може да бъде особено полезен при медицинската генетика – поне по отношение на разделянето на реалните асоциации между генетичните региони и заболяванията от фалшиви връзки, произтичащи от нашата обща история на предците.“
Източник: IFLScience
