Лингвисти успяха да реконструират един език на цели 6 хил. години - прото индоевропейският – и да разберат как всъщност е звучал.
Прото индоевропейският се е говорил от хора, живели приблизително от 4500 до 2500 г. пр. Хр. Не са оставени писмени паметници. Въпросът как е звучал винаги е гъделичкал любопитството на лингвистите. През 1868 г. Аугуст Шлейчер използва известните по онова време думи от прото индоевропейския и създава приказката „Овцете и конете“, за да добие представа. Впоследствие този експеримент продължава и до ден днешен, а приказката периодично се обновява, за да отрази най-скорошните лингвистични открития.
Днес на сайта на списание Archaeology лингвистът Андрю Бърд прочита своята собствена версия на „Овцата и конете“, използвайки единствено с лексиката, за която сме сигурни, че е съществувала по онова време.
Ето го и нейния превод (историята може да се стори особено позната на онези от вас, които са гледали филма „Прометей“):
„Една овца, която нямала вълна, видяла коне. Един от тях теглил тежка каруца, друг носил голям товар. Трети носил човек и се движил бързо. Овцата казала на конете: „Сърцето ме боли да гледам как човек управлява коне. Конете отвърнали: „Чуй, овцо, нашите сърца ни болят, когато видим това: човек, господарят, използва вълната на овцата, за да си направи топло облекло. А ти нямаш вълна“. Като чула това, овцата избягала в равнината.“
Повече примери за този език може да чуете на сайта на Archaeology.
