Можем ли да прехвърлим съзнанието си в чуждо тяло?

25 май 2019 г., 22:22
1517

igor kisselev / Shutterstock 

Във филма „Без/смъртен“ (Self/less) сър Бен Кингсли прехвърля своето съзнание в тялото на Райън Рейнолдс в желанието си да остане жив завинаги. На практика той иска да постигне безсмъртие. Звучи невероятно, нали? Кой не би искал повече време, за да може да осъществи мечтите и целите си в едно по-младо тяло? Така например ще имате възможност да се превърнете в професионални атлети или пък да разрешите най-големите мистерии на Земята.

Няма как обаче да не си зададем въпроса – възможно ли е всичко това от научна гледна точка, пита ASAP Science.

Първо, нужно е да разберем как точно се съхраняват спомените. 1,3-килограмовият ви мозък съдържа мастни тъкани, съдържащи около 86 млрд. мозъчни клетки, наречени неврони. Те изпращат сигнали помежду си, като си предават електричество или химикали. Повечето невроучени вярват, че спомените се съхраняват под формата на мрежа от неврони, които образуват връзки по между си и се възбуждат по едно и също време. Всеки път, когато се извика конкретен спомен, въпросната мрежа от неврони се активира. Учени доказаха, че ако се стимулират определени части от мозъка с електричество, може да се накара конкретен човек да си спомни дадени неща, например миризмата на прегоряла филийка хляб. И така, за да „даунлоднем“ спомен от мозъка си, ние просто трябва да проследим кои неврони се активират, когато си мислите за него. Това вече е възможно. Ако използваме компютри, за да комбинираме системата от неврони с истински изображения, можем на практика да прочетем мислите на даден човек (до определена степен, разбира се).

Много учени вярват, че един ден ще можем да създадем карта на всички неврони в мозъка и връзките помежду им. Тя ще се нарича „конектом“. И САЩ, и Европейският съюз са стартирали големи изследователски програми, които имат точно тази цел. Най-вероятно ще изминат доста десетилетия, преди това да се осъществи. Веднъж щом картата е готова обаче, изследователите ще могат да създадат компютърен модел на конектома – своеобразен виртуален мозък, който ще изпраща сигнали до невроните посредством изкуствени синапси.

Добре, ако даунлоудването на спомени е възможно, как стои въпросът с ъплоудването им?

Това също се превръща в реалност благодарение на техника, наречена оптогенетика. Тя включва инжектирането на специфични неврони с ДНК-а на водорасли. Това ги кара да образуват чувствителен на светлината протеин по повърхността на клетките си. Ако мозъкът се освети, светлината ще стимулира протеините и ще активира единствено онези неврони, които го притежават. По този начин учените могат да активират по изкуствен начин група от неврони, свързани с конкретен спомен. Всичко това звучи доста страшно. Но не бива да забравяме едно – нашият мозък е изключително комплексен орган. Може би прекалено труден за имитация. Броят на връзките при синапсите е хиляди пъти по-голям от този на звездите в Млечния път. Освен това мозъкът постоянно се ремоделира, създава нови връзки и оставя други да изчезнат. Той е отражение на това кои сте вие всъщност в конкретния момент от времето – за да стигнете дотук, ви е трябвало на практика цял живот. Копието на съзнанието ви би представлявало една проста имитация. В момента, в който то започне да интегрира нови спомени и преживявания в себе си, ще се превърне в някой друг. Това, по свой собствен начин, ни помага да оценим колко уникални сме всъщност. С все по-големия напредък в технологиите обаче, кой знае какво ни очаква в близкото или далечно бъдеще…
 

 

Коментари