Повечето хора нямат проблем да убият насекомо. Тези пълзящи, пъплещи, летящи неща ... те хапят и жилят, приемат се като мръсни, жуженето им дразни и плаши и могат да бъдат източник на зарази. Удари и смачкай, без замисляне.

Но какво щеше да стане, ако насекомите се окажеха повече от просто миниатюрни роботи с маломерен мозък, управлявани само от инстинкт? Този въпрос си задават изследователите от Австралийския университет Маккуери в изследване на насекомите и произхода на съзнанието. Тяхното заключение? Насекомите имат способността “за най-основния аспект на съзнанието: субективен опит.”

Изследователите откриват, че въпреки малкия си размер, мозъците на насекомите имат известни структурни сходства с човешкия мозък, което би могло да демонстрира съществуването на “рудиментарна форма на съзнание”, предава Смитсониън.

Авторите на статията, философът Колин Клайн и когнитивният учен Ендрю Барън от университета Маккуери, не твърдят, че насекомите имат дълбоки мисли и желания, като “аз искам да бъда най-бързата оса в моето гнездо” или “ммм, този крушов нектар е наистина добър!”. Не, те предполагат, че тези безгръбначни могат да бъдат мотивирани от субективен опит, който се приема за начало на съзнанието.

“Ние искаме да знаем нещо повече: дали насекомите могат да чувстват и възприемат средата от перспективата на първо лице ,” пишат изследователите. “На философски жаргон това понякога се нарича “феноменално съзнание”.”

В статията те описват рудиментарно усещане за его, макар и то и да е много различно от зашеметяващите височини, които може да достигне човешкото его. Егото на насекомото е по-скоро насочено към различаване на важни елементи от средата, акто например на какво да се реагира и кое да се игнорира. “Те не обръщат внимание на цялата сетивна информация по един и същи начин,” казва Клайн на Дженифър Вигъс от Дискавъри Нюз. “Насекомото избирателно обръща внимание на това, което е най-релевантно за него в момента, и оттук то е “егоцентрично”.”