Напредването на възрастта може да не влияе върху нивата на тестостерон толкова силно, колкото се смята.

Проучванията показват, че след около 35-годишна възраст нивата на този полов хормон в кръвта на мъжете обикновено започват да спадат. Понижението обаче е съвсем постепенно.

Съществува и друг, често пренебрегван фактор, който би могъл да има много по-голямо значение: мястото, на което се натрупват мазнините в тялото.

Висцералните мазнини може да са по-важни от възрастта

Според нов анализ, публикуван в Journal of the Endocrine Society, висцералните мазнини – т.е. мазнините, натрупани дълбоко в коремната кухина – може да са по-точният метаболитен показател за понижаването на нивата на тестостерон.

Този специфичен вид мастна тъкан може да обгръща жизненоважни органи като черния дроб, стомаха и червата. Освен това тя съдържа множество рецептори за тестостерон, което я прави особено чувствителна към количеството на хормона в кръвообращението.

Изследователите анализирали здравните данни на близо 5000 мъже от САЩ на възраст между 20 и 59 години и установили силна връзка между наличието на висцерални мазнини и понижените нива на тестостерон.

Всъщност при мъжете в тази възрастова група висцералните мазнини изглежда оказват значително по-силно влияние върху концентрацията на тестостерон от самото хронологично остаряване.

След като учените отчели начина, по който мазнините са разпределени в тялото, възрастта показала само слаба връзка с нивата на хормона в рамките на изследваната възрастова група.

Двамата автори на анализа – физиолозите Карл Фридъл и Адам Потър от Изследователския институт по медицина на околната среда към армията на САЩ – заключават, че дълбоките коремни мазнини трябва да се разглеждат като основния свързан с телесните мазнини фактор за ниските нива на тестостерон при мъжете в САЩ.

Площ на висцералната мастна тъкан и нива на общия тестостерон при мъже от САЩ на възраст между 20 и 59 години, с корекции спрямо възрастта и индекса на телесната маса (ИТМ). (Friedl & Potter, Journal of the Endocrine Society, 2026)

Какво показват предишните изследвания

Предишни проучвания също установяват, че при мъжете на средна възраст показателите, свързани с телесните мазнини, оказват по-силно влияние върху нивата на тестостерон от възрастта.

Например проучване от 2007 г., обхванало 1667 мъже, установява, че повишаването на индекса на телесната маса (ИТМ) с 4–5 пункта е свързано със спад в нивата на тестостерон, сравним с ефекта от приблизително десет години остаряване.

Тези резултати като цяло съвпадат и с данните от изследване от 2013 г., при което 1382 мъже са проследени в продължение на пет години.

Авторите му стигат до заключението, че свързаният с възрастта спад в нивата на тестостерон „не е неизбежен“. Според тях той може да се обясни с тютюнопушенето и общото здравословно състояние – и по-специално със затлъстяването и депресията.

Защо ИТМ не разкрива цялата картина

Използването на ИТМ за оценка на затлъстяването обаче също има своите недостатъци.

Днес индексът на телесната маса и обиколката на талията остават най-често използваните показатели за наличието на излишни килограми, но невинаги са най-точните мерки за състоянието на сърдечносъдовата и метаболитната система.

Макар затлъстяването като цяло да е свързано с по-ниски нива на тестостерон, мъже със сходен ИТМ и еднаква обиколка на талията могат да имат съществено различни концентрации на този хормон.

Възможно е например млад мъж с ИТМ в границите на здравословното тегло да има висок процент скрити висцерални мазнини, които да влияят върху нивата му на тестостерон.

И обратното – по-възрастен мъж с добре развита мускулатура и малко висцерални мазнини може да бъде определен като изложен на по-висок риск от проблеми с тестостерона единствено заради възрастта и стойността на своя ИТМ.

В подобни случаи количеството на висцералните мазнини може да се окаже далеч по-важният показател.

Каква може да е биологичната връзка

Все още не е ясно защо производството на тестостерон е толкова тясно свързано с висцералните мазнини, но изследователите имат няколко предположения.

Дълбоките мазнини в коремната кухина могат да допринесат за развитието на инсулинова резистентност и натрупване на мазнини около органите. Това от своя страна би могло да повлияе върху начина, по който определени клетки в тестисите превръщат холестерола в тестостерон.

Висцералните мазнини могат също да задействат възпалителни процеси, които да нарушат хормоналната сигнализация в организма и да ускорят превръщането на тестостерона в естрадиол.

„Настоящите препоръки основателно разглеждат затлъстяването като рисков фактор за ниските нива на тестостерон, но нашите открития показват, че разпределението на мастната тъкан – и по-специално натрупването на висцерални мазнини – може да предостави допълнителна информация, която не може да бъде получена единствено чрез измерване на общата телесна маса“, обясняват Фридъл и Потър.

Преди хормонална терапия трябва да се потърсят обратимите причини

Това означава, че методите за намаляване на висцералните мазнини, включително медикаменти като Ozempic или Wegovy, биха могли да повлияят по-пряко върху проблемите с ниския тестостерон, отколкото прилагането единствено на заместителна терапия с този хормон.

„Тези наблюдения подчертават колко е важно да се определи конкретният начин, по който мастната тъкан е натрупана и разпределена в тялото, както и да се отчетат потенциално обратимите метаболитни причини, преди да се пристъпи към терапия с тестостерон“, заключават авторите.

Изследването е публикувано в Journal of the Endocrine Society.