Инсулинова резистентност – какво представлява?

За да разберем какво представлява инсулиновата резистентност, е важно да уточним първо какво е инсулин.

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса, който доставя глюкоза до клетките на мускулите, на черния дроб и на мазнините, където тя се използва за енергия.

Този хормон е важен също така, тъй като спира натрупването на захар в кръвния поток. Колкото повече храна консумираме, толкова повече инсулин освобождава тялото, за да регулира кръвната захар и да я поддържа в здравословни граници.

Въпреки че инсулинът е най-вече замесен в управлението на кръвната захар, той също така засяга метаболизма на мазнините и протеините.

Трениращите често наричат инсулина „анаболен хормон“, тъй като поддържането на високи нива е пряко свързано с покачване на килограми (или мускулна маса, ако се използва правилно).

Инсулинова резистентност

Когато клетките в организма не могат да използват глюкозата и не се осъществява механизмът за контролиране на нивото на кръвната захар, състоянието се нарича инсулинова резистентност. Така вместо да бъде усвоена от мускулните клетки, черния дроб и мастната тъкан, глюкозата остава в кръвта.

Излишъкът от глюкоза достига до мастните депа, където се превръща в мазнини. Тези количества мазнини създават все по-висок риск от инсулинова резистентност.

Освен това, клетките на задстомашната жлеза се изтощават и започват да отделят все по-малко инсулин, което също създава условия за резистентност.

В крайна сметка вашият панкреас може да се повреди, което да доведе до намалено производство на инсулин.

Инсулиновата резистентност увеличава риска от развитие на диабет.

Може да имате инсулинова резистентност с години, без дори да подозирате. Това състояние обикновено не предизвиква забележими симптоми, но във времето е свързано с редица усложнения, някои от които изключително сериозни за здравето.

Инсулиновата резистентност е пряко свързана с:

- Наднормено тегло

- Високи нива на триглицериди

- Високо кръвно налягане

- Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD)

- Развитие на депресия

Инсулиновата резистентност може да прогресира до предиабет и метаболитен синдром.

Ако не се вземат мерки, могат да се развият дългосрочни усложнения, които включват диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания (хората с инсулинова резистентност или метаболитен синдром имат до 93% по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания).

Тази статия обсъжда някои от симптомите и причините за инсулинова резистентност. Също така разглежда как това състояние се диагностицира и най-ефективните начини за справяне с него.

Инсулинова резистентност Симптоми

Инсулиновата резистентност е причина тялото да не успява да използва ефективно енергията от храната, която приемаме.

По този начин с времето вместо храната да предоставя енергия, тя се изразява в по-горе споменатите наднормено тегло, високи нива на триглицериди, високо кръвно налягане и други.

Симптомите свързани с инсулинова резистентност:

- постоянна жажда или глад

- чувство на глад непосредствено след хранене

- чувство на умора, вместо на зареждане с енергия след хранене

- по-често уриниране или повече като количество

задържане на течности

- изтръпване на ръце или крака

- чести инфекции

- петна по кожата на слабините, подмишниците или задната част на врата

- висока кръвна захар при направени кръвни изследвания

Силният стрес и отделянето на стресови хормони, като адреналин и кортизол, също са фактор за достигане на състояние на резистентност към инсулина.

При жените е рисково увеличаване на обиколката на талията над 80 сантиметра, а при мъжете за рисково се смята натрупването на мазнини около талията и получаване на обиколка над 94 сантиметра.

Инсулинова резистентност изследване

Как се изследва инсулинова резистентност? Как се доказва инсулинова резистентност?
Тест 1: A1C тест

Един от начините да се изследва инсулинова резистентност е чрез теста A1c.

При нормално протичащите биохимични процеси в организма, известни количества от глюкозата в кръвта се свързват с хемоглобина (протеин, който пренася кислорода в червените кръвни клетки).

Тази комбинация от глюкоза и хемоглобин се нарича хемоглобин А1с (НЬА1с, гликиран хемоглобин).

Количеството на HbA1c, което се образува е пряко свързано със средната концентрация на глюкоза в кръвта.

Червените кръвни клетки живеят в продължение на 2-3 месеца, като по тази причина нивото на HbA1c в кръвта, отразява средното ниво на глюкоза в кръвта през последните 120 дни.

При здрави хора, когато стойностите на глюкозата варират в нормалния диапазон, то и стойностите на HbA1c са в референтната област. Когато обаче нивата на глюкозата в кръвта са високи, както е в случаите на инсулинова резистентност, предиабет и диабет, това води и до по-високи нива на HbA1c.

Накратко, тестът показва средната стойност на кръвната захар за период от 60-90 дни.

- Стойност при A1C тест под 5.7% се смята за нормално състояние

- Стойност между 5.7% и 6.4% се смята за преддиабетно състояние

- Стойност равна или над 6.5% се смята за диабет

Важно: При наличие на желязодефицитна анемия, може да се покажат фалшиво повишени стойности.

Тест 2: Тест на кръвната захар на гладно

Този тест се прави сутрин, след като не сте консумирали храни и напитки поне 8 часа.

Високи стойности може да наложат повтарянето на теста няколко дни по-късно, за да се потвърдят резултатите.

Ако и двата теста покажат високи нива на кръвна захар, то може да се направи диагноза.

- Нивата на кръвна захар на гладно под 100 милиграма/децилитър (mg/dL) се считат за нормални

- Нива между 100 и 125 mg/dL показват предиабет

- Нива, равни или по-високи от 126 mg/dL, се смятат за диабет

1 mg/dL = 0.0555 mmol/L

Тест 3: Тест за глюкозен толеранс

2-часов тест за глюкозен толеранс е друг начин за диагностициране на предиабет или диабет. Нивото на кръвната ви захар ще бъде определено преди началото на теста. След това ще получите предварително измерена подсладена напитка и нивото на кръвната захар ще бъде проверено отново след 2 часа.

- Ниво на кръвната захар под 140 mg/dL след 2 часа се счита за нормално

- Резултат между 140 mg/dL и 199 mg/dL се счита за предиабет

- Ниво на кръвната захар от 200 mg/dL или по-високо се счита за диабет

1 mg/dL = 0.0555 mmol/L

Тест 4: HOMA – IR

Тестът представлява математическо изчисление, базирано на съотношението между инсулин на гладно и глюкоза на гладно.

Той е в състояние да даде приблизителна оценка на инсулиновата резистентност, както и на функцията на бета клетките на панкреаса (която често е нарушена, когато диабет тип две започне да се развива).

Информация, необходима за изчисляване:

- Глюкоза на гладно

- Инсулин на гладно

Калкулатор HOMA (достъпен тук)

Нормални стойности: често са под 1,5 за метаболитно здрави индивиди. Лека инсулинова резистентност може да доведе до нива между 1,5-2,0.

Колкото по-големи са стойностите, толкова по-голяма е инсулиновата резистентност.

Тест 5: Триглицериди

От липидния панел триглицеридите обикновено са най-специфичният маркер за инсулинова резистентност.

Често срещана причина за високи триглицериди е прекомерната консумация на въглехидрати, особено на рафинирани въглехидрати и захари.

Когато черният дроб има достатъчно складирана енергия под формата на гликоген (въглехидрати), всяка допълнителна глюкоза се пренасочва към производството на мастни киселини, които мастните клетки използват за синтезиране на триглицериди.