30 септември 1846 г. – Ходенето на зъболекар става малко по-поносимо

30 септември 2019 г., 00:00
1814

Everett Collection / Shutterstock

Зъболекарят Уилям Мортън използва етер като обезболяващо средство върху свой пациент в Бостън. Това не е първата подобна употреба. Тя обаче предизвиква поредица от събития, които довеждат до широко разпространената употреба на етера като хирургическо обезболяващо.

Още на 30 март 1842 г. д-р Крауфорд Лонг от Джеферсън, Джорджия отстранява тумор на врата на човек, упоен с етер. Той обаче не бърза да публикува или патентова постижението си.

Мортън е роден в 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Като младеж следва в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. практикува като зъболекар. Известно време (1842 — 1843) е съдружник на Хорас Уелс, малко по-възрастен от него зъболекар, който се интересува от обезболяващи средства. Но, както изглежда, съдружието между двамата не се оказало печелившо и приключва в края на 1843 г.

Година по-късно Уелс започва да прави опит с азотист окис (райски газ) като упойващо средство. И го използва ефикасно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. Но за зла врага публичната демонстрация, която се залавя да направи в Бостън, излиза безуспешна.

Като зъболекар Мортън се специализира в поставянето на изкуствени зъби. За да стане както трябва, необходимо е първо да се извадят корените на старите зъби. По времето, когато още няма упойващи средства, това е крайно болезнено и е очевидна необходимостта, от някаква анестезия. Мортън правилно преценява, че райският газ няма да е достатъчно ефикасен за неговите цели и търси някакво по-силно средство.

Чарлз Т. Джаксън, ерудиран доктор и учен, когото Мортън познава, му предлага да използва етер. Упойващите му свойства са открити преди повече от триста години от прочутия швейцарски медик и алхимик Парацелз; едно-две съобщения в същия смисъл са публикувани и в началото на XIX век. Но нито Джаксън, нито някой от писалите на тази тема го е използвал при хирургична операция.

Етерът звучи многообещаващо за Мортън и той прави опити първо върху животни (в това число върху любимото си куче), а после и върху себе си. Най-сетне на 30 септември 1846 г. се представя идеална възможност да бъде изпробван и върху пациент. Някакъв човек на име Ебън Фрост влиза в Мортъновия кабинет с непоносим зъбобол и е готов да опита всичко, което би облекчило болката му при неизбежното вадене. Мортън използва етер и изважда зъба. Когато идва на себе си, Фрост заявява, че не е изпитал никаква болка. По-добър резултат едва ли би могъл да се очаква и Мортън вече предчувства успеха, славата и големите пари.

Въпреки че на операцията е имало очевидец, а на другия ден за нея е съобщено и във вестниците, тя не привлича широко внимание. Явно е необходима по-красноречива демонстрация. Ето защо Мортън помолва д-р Джон Уорън, старши хирург в Масачузетската главна болница в Бостън, да му позволи да покаже нагледно пред група медици своя метод за обезболяване. Д-р Уорън се съгласява и в болницата е насрочена демонстрация. Там на 16 октомври 1846 г. пред значителна аудитория от лекари и студенти по медицина Мортън обезболява с етер подлежащия на операция пациент Гилбърт Абът; след това д-р Уорън изважда тумор от врата му. Упойката се оказва напълно ефикасна и демонстрацията се радва на огромен успех. За нея мигновено съобщават много вестници и тя е пряката причина за широката употреба на упойки в течение на следващите няколко години.

Няколко дни след като Абът е опериран, Мортън и Джаксън подават молба за патент. Получават го още на следващия месец, но това не пречи да избухнат противоречия. Мортън настоява, че той има най-голяма заслуга за въвеждането на анестезията, но това се оспорва от неколцина медици и най-вече от Джаксън. На всичко отгоре надеждите на Мортън, че неговото нововъведение ще го направи богат, не се сбъдват. Повечето лекари и болници, които използват етера, не си правят труда да отделят за автора проценти от приходите. Цената на съдебните дела около въпроса чия е заслугата скоро превишава средствата, които Мортън е получил за откритието си. Отчаян и обеднял, той умира в Ню Йорк в 1868 г., ненавършил четирийсет и девет години.

Страници

Ключови думи:
Коментари