Изненадващо обаче световната картографска общност почти единодушно отказва да обърне внимание на предложението на Петерс. Всъщност проблемите, посочени от него, са били публикувани и по-рано през ХХ век, но въпреки това старите карти си остават основно географско пособие. Петерс обаче не се предава и поставя началото на дългогодишна кампания за пропагандиране на „новия” поглед към света. Тя е възприета основно от групи и организации, занимаващи се с проблемите на неравностойността, като „Оксфам”, Британския църковен съвет и Комитета на менонитите.

Неточностите на Петерсовата карта и фактът, че той не е първият, който е работил по този въпрос, стават повод

картографите и издателите да отхвърлят предложението му с насмешка.

Стига се и до откровени нападки, като например изказването на изтъкнатия специалист Артър Робинсън, който нарича картата на Петерс „нещо подобно на мокри, съдрани долни гащи, провесени да изсъхнат на Северния полюс”. Усилията на германеца и неговото упорство обаче поставят началото на първия по рода си мащабен световен дебат около възможните отражения на възприетите проекции върху различни социални и политически проблеми. Споровете продължават повече от десетилетие и накрая през 1989 и 1990 г. седем северноамерикански географски организации прокарват резолюция, която препоръчва четириъгълните карти на света да не се използват изобщо, като препоръката включва както вариантите на Меркатор, така и този на Гал-Петерс.

Въпреки това

Меркаторовата проекция продължава да се използва широко и до днес

с известни нагаждания, които обаче са по-скоро компромисни, отколкото стъпка към една истинска и максимално коректна карта на света. Даже най-големите онлайн услуги за картографиране като „Гугъл Мапс”, „Бинг Мапс”, „Оупън Стрийт Мап” и „Яху Мапс” използват вариант на Меркаторовата проекция при съставянето на изображенията си. И NASA картографира Марс в Меркаторова проекция. Дали това упорство е политически мотивирано, или е базирано по-скоро на удобството на познатите форми и методи, не е съвсем ясно. Открит остава обаче въпросът защо, въпреки практическата невъзможност за съставянето на напълно точна четириъгълна карта на Земята, проблемът за начина, по който атласите формират представата ни за света, продължава да се отбягва с презрение.

Автор: Елена Панова