72 не е случайно число. Според учението на кабала Бог има 72 имена. Те са съставени от 72 уникални комбинации от еврейски букви, взети от 14. глава на библейската книга „Изход“. Според мистиците тези имена пораждат духовни вибрации, които са могъща магия срещу отрицателната енергия на човешкото Аз. В основната книга на кабалистичното учение – „Зохар“, пише, че когато Мойсей изрекъл 72-те имена, съобщени му от Бога, духът на цялото човечество се издигнал на по-високо равнище. „Зохар“ учи,

че смисълът на 72-те имена е да помогнат на човечеството да победи хаоса,

като разбере и обуздае природата. Именно те са заклинанието, с което Мойсей разделя Червено море, за да се спаси израелският народ. Тайнствените имена са един от фундаментите на кабалистичното учение и разгадаването и тълкуването им и до днес е основна задача на мистиците. Смята се, че когато задачата е изпълнена и човекът получи власт над този върховен инструмент за контрол над духа и природата, ще бъде победено човешкото его, което според кабалистите е източникът на най-голямото зло на този свят.

Според тома, открит от Луиджи Борджия, подобни кабалистични знаци се крият и в други от най-известните произведения на Леонардо – картини като „Тайната вечеря”, „Св. Йоан Кръстител” и „Мадоната на скалите”, под която учените откриха с рентген друга, скрита картина, вероятно изобразяваща преклонението пред детето Христос. Проучването ще продължи, обещава Винчети, който освен това настоява френските власти да позволят ексхумацията на черепа на Леонардо, за да се разбере дали наистина той е вложил собствените си черти в „Мона Лиза”.

Учените възнамеряват да потвърдят оригиналността на погребаните в църквицата „Сен Юбер” останки с въглеродно датиране и ДНК проби.

Двойствената, може би мъжко-женска природа на Мона Лиза се потвърждава и от странното деление на картината на две ясно различими половини. Планинският пейзаж зад гърба й е представен при съвсем различна перспектива от лявата и от дясната страна. Пропорциите на двете половини също са крайно несъответни – дотолкова, че е невъзможно майстор като Леонардо да е допуснал тази грешка поради неумение. Ако се вгледате, ще видите, че отляво Джокондата изглежда по-висока, отколкото от дясната страна. Предната част на пейзажа е „очовечена” – там има път и мост или акведукт. На заден план е гледка от съвсем друг свят – високи, покрити с лед диви планини, които сякаш се изпаряват на места и се стопяват в светлината. Техниката сфумато, изобретена от Да Винчи – смесване на светлини и сенки така, че формите да преливат една в друга и да оставят нещичко и за въображението, прави картината подобна на сън и е

„виновна” за най-енигматичната й и прочута особеност – усмивката.

Неврологът от Харвард д-р Маргарет Ливингстоун обяснява как всъщност виждаме тази загадъчна усмивка. С фовеята – малко петънце върху ретината, съответстващо на центъра на зрителното поле, където зрителната острота е най-голяма - виждаме ясно дребните детайли, цветовете и буквите. С периферното зрение пък засичаме сенките, черното и бялото и движенията. Когато погледнем Мона Лиза в очите, фовеята се фокусира върху зениците им и, накъдето и да се движим, ни се струва, че картината ни следи. В същото време устата остава в обсега на периферното зрение и особено разположените сенки на бузите, устните и скулите се прегъват така, че виждаме мистериозната усмивка. Ако погледнем направо към устните обаче (на оригиналната картина), фовеята не възприема по същия начин сенките и усмивката изчезва.