Скот Литълтън пък има други спомени за случката: “Тогава бях на 8 години и заедно с родителите ми живеехме в къща в Ермоса бийч, точно на брега на морето. Така че имахме отлична панорама към разиграващите се събития. Баща ми излезе, тъй като беше доброволец към противовъздушната отбрана, а ние с майка ми  наблюдавахме светещия обект, уловен в светлината на прожекторите. Той бавно прелетя над океана от северозапад на югоизток. Целият инцидент продължи около половин час, въпреки че не сме го мерили по часовник. На другия ден като всички деца и аз събирах парчета от шрапнели на брега на океана. Учудващо е, че толкова малко хора пострадаха от тях. Във всеки случай не си спомням да съм видял група от летящи тела, както твърдят други хора, по-скоро беше само едно с формата на ромб. Навремето

бяхме убедени, че това е бил японски разузнавателен самолет и че Лос Анджелис трябва да се стяга за голяма въздушна атака в най-скоро време.

Това обаче така и не се случи. По-късно всички ние очаквахме военните да ни кажат какво наистина е станало през онази нощ. Това обаче също никога не се случи...”

В края на Втората световна война Япония официално заявява, че не е пращала самолети в района на Лос Анджелис през тази нощ. По-късно обаче имало малки самолети на мисии над Сиатъл. И така, топката отново се връща при американската армия, която е трябвало да даде някакво логично обяснение за странните събития от сряда, 25 февруари.

Интересно е как реагират вестниците. В първия ден съобщенията са лаконични, тъй като информацията е малко. На 26 февруари “Лос Анджелис Таймс”, главният вестник в региона, помества на първа страница статия, в която най-поразяващото е, че няма нито едно описание на обекта или обектите, наблюдавани през нощта, въпреки че през цялото време са били във фокуса на прожекторите. Ето и някои от най-важните фрази от статията: “Армията казва, че тревогата е била истинска”, “Мистерия е какъв е бил самолетът”, “Няма пуснати бомби и ударен самолет”, “Граждани твърдят, че са видели самолети и балон”.                       

Как реагира армията?

Опитите да се даде бързо обяснение на инцидента се оказват също толкова заплетени и мистериозни , както и самата “битка”. Още на 25 февруари през деня министърът на флота Франк Нокс дава пресконференция, на която обяснява, че

инцидентът всъщност е фалшива тревога и се дължи на “разклатени нерви”, но че по принцип въздушни атаки са възможни и важни предприятия трябва да се изтеглят от брега към вътрешността на страната. От своя страна западното командване на отбраната на САЩ праща първоначално доклад до Вашингтон, според който достоверността на съобщенията, че са били ударени, започнала да се пропуква още преди отмяната на тревогата. Четвърта военновъздушна бригада, базирана в Лос Анджелис, също излиза със становище, че според нея не е имало самолети над града. Армията обаче не публикува тези доклади и изчаква един ден, през който са изслушани много свидетели. На базата на разказаното от тях местното командване в Лос Анджелис променя версията си за случилото се и заявява, че над града са летели между един и пет неидентифицирани самолета. Военното министерство обявява именно това като своя официална версия. Военните дават и две обяснения какви биха могли да бъдат тези самолети – или граждански, насочвани от врага от тайни места в Калифорния или Мексико, или пък малки самолети, изстрелвани от японски подводници.