„Бях изкушен от дявола. Не знам как бих могъл да оправдая това, което извърших”, заявява японецът пред журналистите.

Необичайната продуктивност при откритията често показва, че в цялата работа вероятно има нещо „от лукавия”. Младият германски физик Ян Хендрик Шьон започва работа в научно-изследователските лаборатории Bell веднага след като получава докторската си степен. Скоро започва да публикува откритие след откритие в областта на полупроводниците – в повечето случаи измерванията му се оказват блестящо потвърждение на по-ранни теоретични предвиждания.

Изследванията на Шьон са публикувани в авторитетни научни издания

Science, Nature и др. За революционни пробиви в областта на полупроводниците той получава три награди за физика. През 2001 г. Шьон твърди, че е създал транзистор с молекулярен мащаб от органичен материал – откритие, поставящо началото на органичната електроника. 

Никоя лаборатория по света обаче не успява да повтори неговите резултати. Постепенно различни учени забелязват аномалии в данните от експериментите. През 2002 г. измамите официално са разкрити. Освен че е уволнен, университетът Констанц в Германия му отнема докторската титла, а деканът на физическия факултет заявява, че това е най-голямата измама от тази област в последните 50 години. 

Нито едно откритие от областта на лабораторните науки обаче не може да произведе такъв скандал и медиен шум, какъвто сензацията с намирането на

истински пещерни хора,

прекарали хилядолетия в изолация, които не познават нито земеделието, нито металните сечива.

Това е племето тасадай, за което за първи път съобщава Мануел Елисалде младши, председател на филипинската агенция за защита на малцинствата по времето на президента Фердинанд Маркос.

Местен ловец случайно попаднал на пещерните хора, докато поставял капаните си в джунглата и незабавно съобщил на властите. Елисалде бързо поема ролята на техен защитник и покровител, като ограничава достъпа на всички освен на „най-важните посетители”.

Историята наводнява световните медии. Снимки на тасадайци в пещери, облечени в листа, са появяват във всички по-големи списания.  Фотографът Джон Нанс пише книга за тях. National Geographic прави филм за тях. Авиолегендата Чарлс Линдберг и кинозвездата Джина Лолобриджида ги посещават лично. Но през април 1972 г. президентът Маркос обявява териториите на племето за резерват и забранява всякакви посещения.

Чак след смъртта на президента през 1986 г. швейцарският журналист Освалд Итен, придружен от филипинския си колега Джоуи Лозано и преводача Дату Галанг Тикау, изследват резервата на тасадай без разрешението на филипинските власти. След връщането си журналистите обявяват, че пещерите са празни, а обитателите им са били

хора от околните села, които живеят в колиби, носят дънки и преживяват от земеделие. След 4 месеца в предаването 20/20 по телевизионния канал ABC участват двама представители на племето, които отново с помощта на преводача Галанг признават, че са изиграли целия театър под натиска на Елисалде, който им е обещал помощи. Случаят изглежда решен и мистификацията произвежда още по-силен публичен интерес. Теорията се потвърждава допълнително от бягството на Елисалде през 1983 година – според слуховете с парите от фондацията, основана в подкрепа на „пещерните хора”.

Две години по-късно има нова изненада:

същите двама тасадайци, Лобо и Адуг, заявяват в присъствието на свои съплеменници, че са излъгали пред журналистите. Галанг им обещал, че ако кажат, че племето тасадай не съществува, ще получат цигари, дрехи и всичко, което поискат.

Антрополозите са изправени през явни противоречия: пещерите са прекалено чисти – колкото и хармонично да са живели хората в тях, няма как да не са направили боклук. Въпреки твърденията, че покривали починалите само с листа, около пещерите не се откриват нито кости, нито следи от погребения. Как тези древни хора са придобили имунитет към съвременните заболявания и как такава малка и изолирана група е избегнала близкородствените бракове?

Тезата за пълната измама също е опровергана от учените: тасадай е етническа група, различна от жителите на околните селища. Езикът им не принадлежи към филипинските диалекти и наистина са живели в изолация – макар и не хиляди, а само стотина години. Сензационните разкрития и в двата случая не отговарят на истината. Както обикновено, тя се оказва по-сложна и не толкова атрактивна.

Историите, които ви разказахме, навеждат на мисълта, че някои от днешните открития в бъдеще също може да се окажат измама или добре съчинена шега, доказваща, че колкото и да напредва науката, голямата част от човечеството не поумнява.