През 1912 година палеонтологът любител Чарлз Доусън, адвокат по професия, открива изумителна находка – две части от череп и челюст, които по всяка вероятност принадлежат на непознато същество. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.
„Липсващото звено”
между маймуната и човека тогава се търси под дърво и камък. Артър Смит Удуърд, управител на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В следващите десетилетия учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун. Това кара екип изследователи от Британския музей през 1953 година да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че експонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен органгутан и е изкуствено състарена с калиев дихромат.
Фалшификаторът остава неразкрит.
Удуърд бил известен с честността си – приема се, че е жертва на измама. Основният заподозрян е Доусън, за когото се разбрало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозират и автора на прочутите романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел близо до Пилтдаун и бил известен с интереса си към палеонтологията.
Историята на измамите в науката е само на няколко века. Първите музеи, които били основани през 16. и 17. век били истински
„хранилища за чудеса”,
пълни със странни природни екземпляри – вкаменелости, птици, чудовища и необичайни хибриди. Останките от легендарни създания като еднорога почивали до далеч по-обикновени животни. Нищо не ограничавало творческия порив на природолюбителите.
Но с Просвещението нещата се променят: от науката вече се очаква само истината, обективната истина и нищо друго освен нея. Тогава започва забавната история на измамите, фалшификатите и грешките, на които са вярвали хиляди хора.
Сред най-нелепите и куриозни истории се нарежда случаят на Мери Тофт – жената, която ражда зайци.
През 1726 г. хирургът Джон Хауърд от английското градче Годалминг е извикан да помогне в раждане, което променя живота му.
Той лично асистира при появата на зайците – наистина не живи и не цели, както споделя Хауърд в писмото си към учени в страната, но зайци – факт, достатъчно изумителен сам по себе си.
Тогавашният крал Джордж І изпраща дворцовия хирург и анатом Натаниъл Сейнт Андре в градчето.
В негово присъствие Мери Тофт продължава да ражда зайци и прочутият учен обявява природния феномен за действителен. Случаят става национална сензация.
След като известният лондонски лекар Ричард Манингам заявява, че в името на науката ще е необходима хирургическа намеса, Мери мъдро решава да си признае измамата. Хауърд, Сейнт Андре и други прочути медици завинаги приключват с кариерата си.
И ако мислите, че в днешно време технологиите са прекалено напреднали, за да се хващаме на лъжливи открития, ще ви представим един случай, разкрит само преди 12 години.
Археологът Шиничи Фуджимура
проявил таланта си още като дете – открил древен керамичен съд в задния си двор. На 50 години той вече е един от най-прочутите археолози в Япония. Участвал в повече от 180 разкопки, като почти винаги разкривал по някой артефакт – все по-стар от предишните. Прочул се като човека с „божествените ръце”.
Въпреки отделни критични гласове повечето археолози не оспорвали откритията на Фуджимура. Изровените от него антики скоро се настанили и в учебниците. Благодарение на находките му японският палеолитен период се изтеглил до 30 000 години назад.
На 23 октомври 2000 г. Фуджимура и екипът му обявили поредното находище на праисторически съкровища. Мястото на древното селище разкривало най-старите следи от човешко поселение – останки отпреди 570 хиляди години.
На 5 ноември вестник Mainichi Shimbun публикува на първа страница
снимки, показващи как археологът собственоръчно заравя бъдещите си находки.
На пресконференция, проведена същия ден, Фуджимура с наведена глава признава, че е фалшифицирал много от откритията си.
