Откакто има моряци, пеещи весели песни и възхваляващи качествата на рома, съществуват и множество истории за срещи със странни и фантастични чудовища – от кракени до морски змейове и русалки.

Можем да проследим случаите за кракена – смъртоносно и гигантско същество, обожаващо човешка плът – чак до 1180-та, когато крал Свере от Норвегия пише за морско чудовище. Не след дълго моряци започват да твърдят, че звярът е бил с размера на остров, атакувал е кораби със своите колосални пипала и, с развоя на легендата, е успявал да потопи цели кораби, създавайки гигантски водовъртеж, който можел да завлече плавателния съд чак до дъното на океана.

Това конкретно чудовище вероятно би могло да се обясни с гигантските калмари.

Що се отнася до срещите с останалите същества обаче - в частност морските змейове - не бихме могли да разплетем мистерията, без да разгледаме подробно... ерекциите на китовете.

При една доста прословута среща с подобен змей датският лутерански мисионер Ханс Едж пише, че на 6 юли 1734-та той и хората на борда на кораба му са видели „едно наистина ужасно същество, което не приличаше на нищо, което са виждали досега. Чудовището вдигна своята глава толкова високо дори от гарвановото гнездо на мачтата. Тя беше малка, а тялото му – късо и сбръчкано. Неизвестното същество използваше гигантски перки, за да се придвижва през водата. По-късно моряците видяха и опашката му. Чудовището бе по-дълго от целия ни кораб.“

Самото същество е описвано като змиеподобно и съответно – е нарисувано тъкмо като такова:

Източник: Biodiversity Heritage Library / Flickr (Public Domain)

През 2005-та антинобеловият лауреат Чарлз Пакстън проучва по-подробно тази история, както и други подобни описания на срещи с морски змейове, за да потърси потенциално обяснение. Заедно със своите колеги той достига до заключението (правейки съпоставки със съвременни снимки и описания), че при някои от тези срещи хората всъщност са станали свидетели на ерекция на кит.

„Едно от по-сериозните възражения, че става дума за китоподобно същество, е че задната част на животното е описана и нарисувана като змиеподобно. Въпреки че се знае, че китовете могат да оцелеят без задна перка, принципно змиеподобните тела не се асоциират с бързия тласък, който би бил необходим, за да се изхвърли тялото високо над водата“, пишат той и колегите му в Archives of Natural History.

„За змиеподобната опашка обаче има и алтернативно обяснение. Много от по-големите беззъби китове имат дълги и подобни на змии пениси. Ако животното наистина се е обърнало по гръб, то коремната му област е щяла да сочи нагоре и ако китът се е бил възбудил, то тогава обикновено прибрания пенис е щял да се вижда. Пенисите на северноатлантическите южни китове и сивите китове в Тихия океан могат да достигнат съответно поне до 1,8 м и 1,7 м дължина, а по-наивните наблюдатели биха могли да ги объркат с опашка.“

„Фактът, че опашката (спрямо тялото) се е намирала на другия край на кораба, подсказва, че вероятно е имало повече от един мъжки кит.“

Отделен инцидент, който би могъл далеч по-категорично да бъде приписан на среща с възбуден кит, е регистриран от моряци на борда на търговския кораб „Паулин“ през 1875-та. Те виждат морски змей, който описват като „възбяла кула“. Тази конкретна змия е забелязана насред група от кашалоти, „плуващи с неистова възбуда“.

Източник: IFLScience