В параклиса Монтезиепи в Сиена, Италия, се намира странен артефакт, който феновете на артурианската легенда, както и всички, които са гледали филма на Дисни "Мечът в камъка", ще разпознаят мигновено, тъй като това е буквално меч, вграден в камък. Сега химически анализ на артефакта показва, че той не е скорошен фалшификат, а напротив – вероятно е образуван в съответния времеви период.

Легендата за меча гласи, че това е оръжието на Галгано Гуидоти - безмилостен рицар, роден през 1148 г., който впоследствие става католически светец. Според историята - която до голяма степен се заражда при канонизацията му малко след неговата смърт - баща му умира рано.

В младините си Галгано бил бунтар, който попада в лоша компания. Днес това може да означава хора, които се занимават с наркотици, но по онова време значи да участваш "с охота във вътрешните войни, водени от местните господари на Герардеска, Панокиески и други, и да проливаш кръвта на съседите си".

Галгано продължава да води този живот, изпълнен с насилие, в продължение на години. Един ден обаче пада от коня си и получава религиозно откровение, като скоро след това приема християнството. Според легендата той изоставя годеницата си и започва да води отшелнически живот, като през цялото време му се привиждат различни видения.

Твърди се, че Галгано забил стария си меч в камъка - символ на това, че се отказва от живота, изпълнен с насилие. Според версиите на легендата мечът се врязал в камъка така, сякаш това не било скала, а масло, като дръжката останала да стърчи от едната страна, а върхът на меча – от другата. Оръжието остава в камъка до ден днешен и то е изложено на показ в ротондата в Сиена, Тоскана.

Всичко това ви се струва като пълна безсмислица? Не бързайте. През 2001 г. химикът Луиджи Гарлашели изследва артефакта и открива редица изненадващи подробности, като същевременно развенчава мита, че мечът е скорошен фалшификат.

"Стилът на меча съответства на този на други подобни оръжия от същото време“, пише по онова време Гарлашели. „Дори можем да го определим като меч от типа Xa, типичен за края на XII век".

Гарлашели пробива дупка в скалата и извлича проби от меча от вътрешността ѝ, след което ги изпраща за анализ.

"Въпреки че железните артефакти не могат да бъдат датирани недвусмислено , съставът на метала ни показва, че не са използвани съвременни сплави“, пише той. Съответно е напълно възможно мечът да е със средновековен произход.  

По-нататъшният анализ добавя тежест към твърдението, че мечът е автентичен артефакт от периода на Галгано.

"Сравнихме "пръстовите отпечатъци" на микроелементите в метала на меча с тези на парчета желязна шлака, които все още могат да бъдат открити около голямото абатство "Свети Галгано". Тази шлака е отпадък от малките леярни, използвани от монасите за изработване на малки железни предмети с помощта на местна желязна руда", обяснява Гарлашели.

Още по-странно е, че чифт мумифицирани ръце, разположени в близост до меча - за които се твърди, че са на крадци, които са се опитали да вземат камъка, преди да бъдат поразени от бог - също са датирани с въглерод от XII век. Междувременно беше установено, че дръжката, която стърчи от скалата, и острието на меча под нея са едно цяло.

Как се е озовал този меч там? Все още не знаем със сигурност. Единственото нещо, на което можем да разчитаме в момента, са смътните легенди, според които по една или друга причина камъкът се е превърнал в масло.

Източник: IFLScience