Около 7 ч на 21 декември 1980 г. мъж на име Уоли Нелсън отваря вратата на дома си и се натъква на тялото на своя приятелка, лежащо в снега на около 15 метра от прага.

На връщане от среща с приятели колата на 19-годишната Джийн Хилиърд поднася и попада в малък ров. Ето защо тя решава да потърси помощта на Уили. Температурата на въздуха по това време е -30 градуса по Целзий. Облечена единствено в зимно палто, ръкавици и каубойски ботуши, Джийн се подхлъзва, пада и губи съзнание. В продължение на 6 часа тялото ѝ е изложено на студа. Джийн буквално замръзва.

„Хванах я за яката и я издърпах на верандата – разказва Нелсън години по-късно в интервю за общественото радио на Минесота. – Мислех, че е мъртва. Беше замръзнала и по-скована дори и от дъска, но видях няколко балончета, излизащи от носа ѝ.“

Без намесата на Нелсън Хилиърд вероятно щеше да се превърне в една от хилядите жертви на хипотермия всяка година. Вместо това обаче нейната история се превръща в медицинско чудо.

Как човешкото тяло би могло да преживее подобно нещо?

Историите на хора, преживели смразяващи температури, са необичайни, но не са рядкост. Медицинските специалисти, занимаващи се със студения климат, често казват, че „никой не е мъртъв, докато не се затопли и не умре.“

Фактът, че не е задължително екстремната хипотермия да е равнозначна на смърт, се превръща в основата на множество терапии. При контролирани условия намаляването на телесната температура може да забави метаболизма и да намали нуждата от кислород.

В медицински условия (или в редки случаи на други места) едно охладено тяло може да спре целия процес по умиране – при това достатъчно дълго, че бавният пулс (поне за известно време) да не е проблем.

Случаят с Хилиърд обаче е специален, тъй като нейната хипотермия е била наистина екстремна. Оставете настрана, че температурата на тялото ѝ е била едва 27 градуса по Целзий – 10 под нормата за здрав човек. Тя, очевидно, е била замръзнала. Нейното лице е било бледо, очите – неподвижни, а кожата – прекалено твърда, че да бъде пробита от хиподермична игла.

„Тялото беше студено, напълно твърдо, досущ като дълбоко замразено парче месо“, казва Джордж Сатър, един от лекарите, които я връщат към живот.

Само за няколко часа обаче тялото ѝ е затоплено с подгряващи възглавници, а до обяд вече може и да говори. Единствените ѝ оплаквания са спазми на пръстите.

Според нейното семейство и приятели тя оцелява благодарение на техните молитви. Какво обаче казва биологията по въпроса?

За разлика от повечето материали, водата заема много по-голям обем, когато е в твърдо, отколкото в течно състояние. Това разширение се отразява зле на телесните тъкани, изложени на студ, тъй като тяхното течно съдържание може да се подуе до такава степен, че да разкъса обвивката.

Дори няколко ледени кристала, образувани на неправилното място, могат да пробият клетъчните мембрани като игли и да оцвети кожата в бяло-синкав цвят и да предизвика състояние на измръзване.