Мащабно проучване, публикувано в Nature Aging, установи, че силденафилът – активната съставка във виаграта – представлява обещаващо кандидат-лекарство за лечението и предотвратяването на болестта на Алцхаймер. След като анализират данни за здравноосигурителни претенции от над 7,2 милиона души в САЩ, авторите на проучването твърдят, че ищците, които са приемали силденафил, са изложени на почти 70% по-нисък риск от развиването на Алцхаймер в сравнение с онези, които не са.
Виаграта принадлежи към клас лекарства, известни като инхибитори на фосфодиестеразата. Те стимулират разширяването на кръвоносните съдове и карат мускулите около сърцето, дробовете и гениталиите да се отпуснат. Използва се най-често при лечението на еректилна дисфункция и пулмонална хипертония, макар че по-стари проучвания показват, че въпросните инхибитори биха могли да подпомогнат и лечението на деменция.
Първоначално авторите от Кливълндската клиника анализират биологичните основи на болестта на Алцхаймер, за да идентифицират 13 генетично конролирани физиологични механизми (или ендофенотипи), които се асоциират със заболяването. Те установяват, че въпросните 13 ендофенотипа са зависими от взаимодействията между 351 444 различни протеинови интеракции.
Най-значителната интеракция е между амилоидите и тау-протеините, за които знаем, че се натрупват в мозъка на пациенти с Алцхаймер и които се смятат за основния причинител на болестта.
Скорошни проучвания показват, че взаимодействието между амилоидите и тау-протеините оказва по-голям принос за развитието на болестта на Алцхаймер, отколкото всяка една от тези съставки поотделно. „Ето защо ние развихме хипотезата, че лекарствата, които таргетират молекулярното мрежово пресичане на амилоидите и тау-ендофенотипите би трябвало да има най-голямо потенциален успех“, казва д-р Фейсиун Чън, един от авторите на проучването.
Ето защо изследователите проучват въздействието на над 1600 лекарства, одобрени от Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ върху различни протеини, свързани с болестта на Алцхаймер, и откриват, че силденафилът пречи на взаимодействието между амилоидите и тау-протеините по най-ефективен начин.
На базата на тази своя находка учените анализират данни за здравноосигурителни претенции от над 7,2 милиона души и откриват, че ищците, които са приемали виагра, е много по-малко вероятно да развият болестта на Алцхаймер през следващите шест години на проследяване (69% по-нисък риск), в сравнение със съответните контролни пациенти, които не са не използвайте силденафил. Едва ли е изненадващо, че по-голямата част от хората, приемали медикамента, са мъже, макар че според учените откритията им остават валидни дори тогава, когато се вземат предвид и пола, възрастта и расата.
Най-накрая екипът използва стволови клетки, извлечени от пациенти с Алцхаймер, за да генерират неврони в паничка на петриева паничка. Оказва се, че когато се добави силденафил, растежът на невроните се засилва а натрупването на тау-протеини – инхибира. Въпреки че това наблюдение ни показва потенциалния механизъм, посредством който лекарството успява да ни предпази от Алцхаймер, изследователите настояват, че проучването не установява причинно-следствена връзка и са необходими още данни, които да потвърдят ефективността на виаграта при лечение на болестта на Алцхайемр.
„Тъй като нашите открития установяват единствено връзка между силденафилът и по-ниския риск от развиването на Алцхаймер, сега планираме механично изпитване и фаза II рандомизирано клинично изпитване, за да проверим причинно-следствената връзка и да потвърдим клиничните ползи от силденафил за пациенти с Алцхаймер“, разказва Чън - Предвиждаме също така нашият подход да бъде приложен към други невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон и амиотрофичната латерална склероза, за да се ускори процеса на откриване на лекарства."
Източник: IFLScience
