Дълго време медицината се е занимавала с въпроса „може ли този проблем да се разреши, като поставим нещо в ануса?“.

Да вземем за пример клизмите, извършвани с тютюнев дим. През 18-ти век лекарите са се опитвали да съживят жертвите на удавяне, като вкарват тютюнев дим в ректума им посредством лула. Въпреки че тази практика не се характеризирала с каквито и да било очевидни медицински ползи, вместо със спасителни пояси, цялото крайбрежие на река Темза било осеяно с инструменти за клизма с тютюнев дим.

Тази практика приключва по някое време след 1800 г., след като става очевидно, че не работи (най-малкото защото анусът не е свързан с белите дробове). Лекарите обаче все още не се отказват изцяло от ануса.

Оказва се, че през 40-те години на миналия век са се продавали и „анални тапи“ на д-р Янг. Те обаче не са били рекламирани като сексуални играчки, а като чудодеен лек за най-различни проблеми. Според инструкциите потребителите били окуражавани да започват с по-малки размери и постепенно да прибягват до по-големите.

Ето какво гласят те:

„Първо, загрейте дилататора в топла вода, впоследствие нанесете смазката Dr Young’s Piloment по повърхността му (ако не разполагате с нея, ползвайте вазелин). Накрая от клекнала позиция или докато лежите на една страна с колене, прибрани към стомаха, нежно го вкарайте в ректума до самия ръб“.

Според опаковката тези „тапи“ не трябва да се използват от хора под 8-годишна възраст без лекарски надзор.

Източник: Cometstarmoon / flickr.com (CC BY 2.0)

Д-р Янг признава, че някои от хората буквално са се паникьосвали от размерите на част от продуктите. Той обаче ги е успокоявал, че ако започнат от по-малките и бавно, но сигурно, си проправят път към по-големите, всичко ще е наред. Дебелината на „допълнително дългият“ дилататор номер 5 например е била цели 3,8 см.

Първоначално тези тапи са били предлагани като средство за облекчаване на запека (което що-годе има връзка с реалността). Изглежда потребителите им са били доволни. Така например преподобният Кук и С. Ф. Лоугбъроу заявяват, че не биха продали своите тапи за по-малко от съответно 100 и 10 000 долара.

По-късно обаче нещата буквално излизат извън контрол и продуктът започва да се промотира като средство за по-освежаващ сън, за борба с лошия дъх и вкус в устатата, срещу акне, анемия, безсъние, анорексия, главоболие, диария, хемороиди, умора, слабоумие, пролапс, насъбиране на газове, проблеми с храносмилането, неврност, раздразнимост и студени крайници.

Сигурно сте забелязали, че когато някой каже „Спах ужасно“, хората рядко отговарят „Ще ти донеса гигантската анална тапа“. Това, разбира се, се дължина факта, че всички тези твърдения са доста далече от истината. За това свидетелства и съдебното дело с доста симпатичното име „САЩ срещу 67-те броя ректални дилататори на д-р Янг и 83-те пакета с лубрикант на д-р Янг". Американската Агенция за контрол на храните и лекарствата отсъжда, че не само че тези твърдения не са подкрепени от доказателства, но и че това устройство би било опасно за здравето, ако се използва толкова често и продължително, колкото сочи самото предписание.

Постановено е продуктите да бъдат унищожени преди дори да стане ясно, че д-р Янг твърди в медицинско списание, че тези гумени секс играчки (няма какво да се лъжем - те са точно това) биха били ефективни и при лечение на лудост.

Източник: IFLScience