Мозъчните тумори при децата са сред най-смъртоносните и трудни за лечение онкологични заболявания. Затова всеки пробив, който би могъл да промени тази тежка прогноза, закономерно предизвиква огромен интерес и надежда.

Екип от Детската национална болница във Вашингтон приключи клинично изпитване от фаза I на нов вид терапия. Четири деца с онкологични заболявания, смятани дотогава за нелечими, са живи до четири години след терапията, а при три от тях няма данни за наличие на заболяване.

Пациенти с почти никакви възможности за лечение

Децата и младите хора, включени в изпитването, наречено ReMIND, са били диагностицирани с дифузен инфилтративен понтинен глиом (DIPG) или с рецидивирал тумор на централната нервна система (ЦНС).

DIPG е изключително агресивно онкологично заболяване, което засяга моста – част от мозъчния ствол, отговорна за контрола на жизненоважни функции като дишането и кръвното налягане. Заболяването се среща най-често при деца на възраст между 5 и 10 години и представлява около 10–20% от мозъчните тумори в детска възраст.

Много от тези пациенти „разполагаха с изключително малко възможности за лечение“, посочва в изявление д-р Катрин Болард, един от старшите автори на проучването.

Според Националния институт по рака на САЩ повечето деца с DIPG не преживяват повече от две години след поставянето на диагнозата.

Рецидивиралите ракови заболявания на централната нервна система – тумори, които са се появили отново след предходно лечение – също често се смятат за нелечими. Освен това наличните терапии могат да предизвикат сериозни нежелани реакции.

„Тези видове рак неизменно завършват фатално. За пациентите не съществува друга възможност“, казва Болард пред New Scientist.

Едно от основните предизвикателства при лечението е разнородният състав на туморите. Един тумор може да съдържа няколко различни популации от клетки, всяка със свои характеристики. Това значително затруднява разработването на терапия, която да атакува всички тях. Подобни трудности стоят и в основата на проучванията на нови терапии срещу особено агресивни мозъчни тумори.

Терапия, насочена едновременно към три цели

Новата терапия е разработена така, че да атакува едновременно три различни протеина, които често се срещат в мозъчните тумори при деца.

Тя се основава на Т-клетки и наподобява CAR-T клетъчната терапия, която показва обещаващи резултати при лечението на хематологични онкологични заболявания. При CAR-T терапията се използват клетки от собствената имунна система на пациента. Т-клетките се модифицират генетично, за да разпознават и унищожават по-ефективно раковите клетки.

В рамките на това клинично изпитване учените са приложили малко по-различен подход – Т-клетъчна терапия, насочена към тумор-асоциирани антигени, известна като TAA-T терапия.

При този метод не се извършва генетично модифициране. Т-клетките се извличат от организма на пациента и се поставят в контакт с други клетки, които им представят туморните протеини, към които трябва да бъде насочена терапията.

Т-клетките, които по естествен път реагират на тези протеини, се идентифицират и размножават в лабораторни условия. След като бъде получен достатъчен брой клетки, способни да разпознават и атакуват тумора, те се вливат обратно в организма на пациента.

Според изследователския екип този подход предизвиква по-малко нежелани реакции от CAR-T клетъчната терапия. Учените са установили също, че клетките могат да бъдат въведени ефективно чрез вливане в кръвообращението, без да се налага директното им инжектиране в мозъка – значително по-рискова процедура.

„Бяхме изключително развълнувани да установим, че можем да запазим добър профил на безопасност и качеството на живот на пациентите, като същевременно предизвикаме противотуморен отговор чрез едновременно атакуване на три мишени“, казва д-р Юджийн Хуанг, другият старши автор на проучването.

Оцветени срезове от DIPG тумор, наблюдавани при ниско увеличение – A и C, и при високо увеличение – B и D. Срезът, показан на изображения A и B, е определен като нискостепенен, а този на C и D – като високостепенен. И двата обаче са взети от един и същ тумор. Източник на изображението: Warren, Frontiers in Oncology, 2012 г. (CC BY)

Обещаващи резултати

Тъй като става дума за клинично изпитване от фаза I, основната цел на екипа е била да оцени безопасността на терапията, а не нейната ефективност. Това е първият етап от клиничното изпитване и ще бъдат необходими допълнителни проучвания, преди лечението да може да започне да се прилага широко.

Общо 33 пациенти са получили терапията в три различни дозови нива. Единадесет от тях са били с DIPG, 18 – с рецидивирали тумори извън мозъчния ствол, а останалите четирима са имали рецидивирал тумор и са преминали през кратък курс на химиотерапия за потискане на имунната система.

Подобна предварителна химиотерапия се прилага и преди CAR-T клетъчно лечение. Целта е въведените в организма терапевтични клетки да получат възможно най-добри условия да се размножат и да действат ефективно.

„Като цяло лечението се понасяше добре“, пишат авторите на проучването. Повечето нежелани реакции са били леки, като най-често са наблюдавани умора и главоболие.

Едно от децата с DIPG е все още живо повече от две години след проведеното лечение.

Сред пациентите с рецидивирало онкологично заболяване три деца са постигнали изключително добър резултат и при тях все още няма данни за наличие на заболяване. В единия случай са изминали почти пет години от терапията.

Преди да се включат в изпитването, тези деца са преминали през изключително тежко лечение, включващо до 17 курса на химиотерапия или лъчетерапия.

„Все още поддържам връзка с едно от семействата. Те са безкрайно благодарни, че детето им продължава да бъде с тях и днес“, разказва Болард пред New Scientist.

Авторите съобщават, че вече се провеждат още две клинични изпитвания от фаза I на TAA-T клетъчната терапия.

„Проучването показа, че терапията е приложима и безопасна при тази група пациенти, както и че при някои от тях може да доведе до впечатляващ клиничен отговор.“

Резултатите от проучването са публикувани в научното списание Nature Medicine.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров

 

Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.