Това е история, която звучи като художествена измислица, но се оказва реален медицински казус. Халюцинациите на една жена не само не я подвеждат, а се оказват ключът към диагнозата ѝ – мозъчен тумор.
Случаят, публикуван в BMJ, разказва за пациентка в началото на 40-те си години, която споделя, че един ден, докато била сама у дома и четяла, чула глас, който започнал да ѝ говори.
„Моля те, не се страхувай. Знам, че е шокиращо да ме чуваш по този начин, но това е най-лесният начин, за който се сетих“, казал гласът.
„Аз и един мой колега работехме в детската болница „Грейт Ормонд Стрийт“ и искаме да ти помогнем.“
Жената, която дотогава била напълно здрава, потърсила психиатрична помощ и се срещнала с автора на доклада – д-р Икечукву Обиало Азуоние. След като получила диагноза функционална халюцинаторна психоза, ѝ били предписани медикаменти и консултации, а за известно време гласовете изчезнали.
По-късно обаче, докато била на почивка в чужбина, халюцинациите се върнали.
„Гласовете ѝ казали, че трябва незабавно да се върне в Англия, защото има сериозен здравословен проблем, изискващ спешно лечение“, обяснява Азуоние.
Този път те ѝ дали и конкретен адрес. Важно е да се отбележи, че по това време пациентката имала и други налудни убеждения и теоретично е могла да се сдобие с адреса по различни начини. Въпреки това, когато съпругът ѝ я завел на мястото, се оказало, че адресът води до отделението по компютърна томография на голяма лондонска болница.
Гласовете ѝ обяснили, че има мозъчен тумор и възпаление на мозъчния ствол, и я инструктирали да влезе и да поиска скенер. На следващия ден, при срещата си с психиатъра, тя била в толкова тежко емоционално състояние, че той решил да назначи изследване – въпреки че нямало клинични признаци за тумор или възпаление и се наложило известно убеждаване.
Скенерът обаче показал точно това.
„Първоначалните резултати наложиха повторно изследване с контраст, което разкри лява задна фронтална парафалцинова формация, преминаваща към дясната страна“, пише лекарят. „Всички находки отговаряха на менингиом.“
Пациентката и медицинският екип обсъдили възможностите и решили туморът да бъде отстранен оперативно възможно най-скоро – решение, с което, по думите ѝ, халюциниращите гласове също „се съгласили“. След операцията туморът бил успешно премахнат.
При събуждането си жената чула гласа за последен път: „Радваме се, че успяхме да ти помогнем. Сбогом.“
По данни на д-р Азуоние, който я проследил и 12 години по-късно, халюцинациите никога не се появили отново.
„Известно е, че вътречерепни лезии могат да бъдат свързани с психиатрични симптоми“, отбелязва той. „Но това е първият и единствен случай, който съм срещал, при който халюцинаторни гласове не само предлагат конкретна диагноза без никакви клинични признаци, но насочват пациентката към правилното лечебно заведение, изразяват удовлетворение от лечението, сбогуват се и след това изчезват завинаги.“
Разбира се, при представянето на случая на медицинска конференция колегите на Азуоние предложили и по-рационални обяснения. Едното било, че жената е знаела за тумора от друго място и е инсценирала халюцинациите, за да получи безплатно лечение чрез британската здравна система. Това обаче изглежда малко вероятно, тъй като тя имала право на лечение по NHS, след като живеела във Великобритания от 15 години.
Друга хипотеза е, че тя е изпитвала неясен дискомфорт или болка в главата, което е породило подсъзнателен страх от тумор, а мозъкът ѝ е оформил този страх под формата на халюцинации. Адресът на болницата пък може да е резултат от несъзнателно възприета информация за лечебните заведения в района.
Каквото и да е обяснението, това вероятно остава един от малкото – ако не и единственият – документирани случаи, в които мозъчен тумор по странен начин е „помогнал“ за собственото си откриване.
Клиничният доклад е публикуван в BMJ.
