Т-клетъчният интерферон-γ може да активира вродения имунен отговор и да потисне метастазите в мозъчните обвивки, показва ново проучване в списание Nature.

Учени от Memorial Sloan Kettering Cancer Center са идентифицирали ключова роля на Т-клетъчния интерферон-γ (IFNγ) в потискането на лептоменингеалните метастази – сериозно усложнение на напредналите форми на рак на гърдата, белия дроб и меланома. Изследването, публикувано в списание Nature, разкрива как IFNγ организира мощна имунна реакция, включваща дендритни клетки и естествени клетки-убийци (NK-клетки), която атакува туморните клетки в мозъчните обвивки.

Лептоменингеални метастази – предизвикателство за съвременната онкология

Лептоменингеалните метастази (ЛМ) представляват инфилтрация на ракови клетки в мозъчните обвивки и цереброспиналната течност. Това състояние е трудно за лечение и често е придружено от силен възпалителен отговор и наличие на множество имунни клетки и цитокини в централната нервна система. Въпреки това, точната роля на тези имунни елементи оставаше неясна.

Как IFNγ координира имунната атака

Чрез създаване на сингенни миши модели с рак на белия дроб, гърдата и меланома, изследователите демонстрират, че Т-клетките отделят IFNγ в лептоменингите. Този цитокин активира дендритните клетки, които от своя страна освобождават интерлевкин-12 и интерлевкин-15 – ключови за активирането и разпространението на NK-клетките. Веднъж активирани, NK-клетките атакуват туморните клетки в мозъка.

Решаваща роля на вродения имунитет

Анализът показва, че при мишки, лишени от рецептори за IFNγ, туморите в мозъчните обвивки растат неконтролируемо, докато други видове тумори остават непроменени. Изчерпването на NK-клетките също неутрализира ефекта на IFNγ, което подчертава тяхната решаваща роля. Изненадващо, IFNγ не е нужно да действа директно върху раковите клетки, за да спре прогресията – достатъчно е да активира правилните имунни механизми.

Потенциал за нови терапии срещу мозъчни метастази

Това изследване отваря вратата за разработване на нови терапии, насочени към активацията на вродения имунен отговор в мозъка чрез IFNγ. Тази стратегия може да се окаже ефективна при пациенти с рак на гърдата, белия дроб и меланома, чиито метастази достигат централната нервна система – една от най-труднодостъпните и опасни зони за лечение.

Заключение

Ако бъде потвърдено при хора, това откритие би могло да положи основата на нов тип имунотерапия, която използва вътрешните сигнали на тялото за мобилизиране на имунната защита срещу метастазите в мозъка. Това би представлявало съществен напредък в лечението на напредналите форми на рак.

DOI: 10.1038/s41586-025-09012-z

Източник: Medical Xpress