Шизофренията е тежко и инвалидизиращо психично разстройство, което се характеризира с халюцинации, дезорганизирана реч и мисъл, заблуди, проблеми с концентрацията и нарушения във възприятието на реалността. Въпреки че пре зпоследните десетилетия са проведени множество изследвания, биологичните и неврологичните ѝ основи все още не са изяснени напълно.
Предишни проучвания с невроизображения предполагат, че шизофренията може да бъде свързана с анормални нива на желязо и миелин в мозъка, но досегашните резултати са били противоречиви. Желязото играе ключова роля за здравето на мозъка, докато миелинът — мастна обвивка около нервните влакна — осигурява тяхната защита и бързото провеждане на електрически сигнали.
Изследване на лондонски екип разкрива нови биомаркери
Учени от King’s College London, Hammersmith Hospital и Imperial College London са провели мащабно изследване, публикувано в списание Molecular Psychiatry, което разкрива потенциални нови биомаркери на шизофренията.
„Желязото е от съществено значение за много невронни процеси, но излишъкът му причинява оксидативно увреждане, така че нивата в мозъка се поддържат в деликатно равновесие“, обяснява д-р Люк Дж. Вано, първи автор на проучването.
Как е проведено изследването
Вано и екипът му изследвали мозъците на 85 души с диагноза шизофрения и 86 здрави контроли, използвайки усъвършенствани техники на магнитно-резонансна томография, чувствителни към желязо и миелин.
Те прилагат количествено картиране на магнитната възприемчивост (QSM), за да измерят съдържанието на желязо и миелин, както и дифузионна МРТ, която оценява движението на водните молекули в тъканите — индиректен показател за структурата на миелина.
„Сравнихме измерванията, за да разберем дали промените в желязото или миелина обясняват разликите в мозъчните сигнали, и ги съпоставихме с картите на генната експресия след смъртта, за да идентифицираме ролята на различните видове клетки“, уточнява д-р Вано.
Аномалии в ключови мозъчни области
Резултатите показват, че пациентите с шизофрения имат по-ниски нива на желязо и миелин в определени мозъчни зони — включително каудатум, путамен и глобус палидус. Тези отклонения съответстват на предишни наблюдения и подсказват, че нарушенията в метаболизма на желязото и функцията на миелина са свързани с дисфункция на олигодендроцитите — клетките, отговорни за образуването на миелин.
„Пациентите показват по-ниска магнитна възприемчивост и по-висока дифузия, което означава по-ниски нива на желязо и миелин“, казва Вано. „Това беше най-изразено в области, богати на олигодендроцити. Тъй като тези клетки използват желязо, за да синтезират миелин, това свързва тяхната дисфункция директно със шизофренията.“
Потенциал за нови терапии и ранна диагностика
Откритията могат да помогнат за разработването на нови методи за лечение, насочени към възстановяване на миелина или балансиране на нивата на желязо в мозъка. В бъдеще това може да доведе и до по-точна диагностика на заболяването още в ранните му стадии.
„Следващата стъпка е да тестваме същите маркери при биполярно разстройство и при хора, изложени на риск от шизофрения“, допълва д-р Вано. „Ще оценим също дали те могат да предсказват реакцията към психиатрично лечение.“
Източник: MedicalXpress
