Представете си, че си поръчвате напитка, която обикновено пиете с удоволствие, но този път установявате, че почти не ви се иска да я докоснете.

Точно такава промяна описват някои хора, които приемат лекарства от типа на Ozempic.

Възможно ли е тези медикаменти да се окажат полезни и при хора с разстройство, свързано с употребата на алкохол? Обзор, публикуван в Biological Psychiatry, обобщава наличните до момента данни.

Резултатите очертават обещаваща възможност, но показват и нещо важно: намаляването на количеството изпит алкохол не означава непременно, че отслабва и желанието за пиене.

Как GLP-1 лекарствата може да влияят върху употребата на алкохол

Активната съставка на Ozempic – семаглутид – принадлежи към група лекарства, които имитират действието на GLP-1. Това е хормон, който участва в регулирането на апетита и нивата на кръвната захар.

Сега учените изследват дали тези медикаменти могат да повлияят и на отношението на хората към алкохола и на количеството, което консумират.

Датските изследователи Мете Крузе Клаусен и Андерс Финк-Йенсен анализират данни от рандомизирани клинични изпитвания, проучвания на медицински досиета и сведения от хора, приемащи такива лекарства.

В едно от проучванията участват 127 души, потърсили помощ за разстройство, свързано с употребата на алкохол. Всички преминават психотерапия, като едната група получава и седмични инжекции с GLP-1 медикамента екзенатид, а другата – плацебо. Когато резултатите на всички участници са разгледани заедно, екзенатидът не води до статистически значимо намаляване на дните с тежка употреба на алкохол спрямо плацебото.

(Haberdoedas/Unsplash)

Допълнителен анализ обаче подсказва, че при участниците със затлъстяване може да е имало положителен ефект.

Мозъчни сканирания на част от участниците показват и по-слаба реакция към изображения, свързани с алкохол, в зони от мозъка, които участват в системата за възнаграждение. Тези резултати обаче не са достатъчни, за да се заключи, че лекарството действа само при хора със затлъстяване, нито обясняват точно защо употребата на алкохол може да намалее.

Семаглутидът може да намали количеството алкохол, но ефектът върху желанието не е толкова ясен

Друг изследователски екип тества семаглутид при 48 души с разстройство, свързано с употребата на алкохол, които не са търсили лечение за проблема си. При лабораторен тест участниците, получили медикамента, изпиват по-малко алкохол от тези на плацебо. Те съобщават и че в дните, в които пият, консумират по-малки количества, както и че през седмицата изпитват по-слабо желание за алкохол.

Лекарството обаче не води до съществена промяна в броя на дните, в които участниците употребяват алкохол, нито в средното количество, изчислено на календарен ден.

Това разграничение е важно – желанието за алкохол, количеството, изпито в конкретен ден, и честотата на употреба са различни показатели.

Най-убедителните доказателства досега

Най-силните публикувани до момента доказателства идват от 26-седмично клинично изпитване, публикувано в The Lancet. Това е едно от двете проучвания, включени в обзора, на които Клаусен и Финк-Йенсен също са съавтори.

В изпитването участват 108 души със затлъстяване, потърсили лечение за умерено до тежко разстройство, свързано с употребата на алкохол.

Всички участници преминават когнитивно-поведенческа терапия, като на случаен принцип са разпределени да получават или седмични инжекции със семаглутид, или плацебо.

„Семаглутидът доведе до значително по-голямо намаляване на дните с тежка употреба на алкохол – спад с 41,1 процентни пункта спрямо изходното ниво, в сравнение с 26,4 пункта при плацебото. Това съответства на разлика между двете лечения от 13,7 процентни пункта“, обяснява Финк-Йенсен.

Стойността от 13,7 процентни пункта е изчислената в рамките на проучването разлика между двете групи, а не просто резултат от изваждането на двете закръглени стойности. Участниците, които получават семаглутид, намаляват и общото количество консумиран алкохол в по-голяма степен от хората в плацебо групата.

(juanpablo/Pexels)

„Данните стават все по-последователни и показват, че семаглутидът може да намалява както тежката употреба на алкохол, така и количеството, което хората изпиват, когато консумират алкохол“, казва Финк-Йенсен. „Доказателствата за ефект върху самото желание за пиене са обещаващи, но засега не са толкова еднозначни.“

Ново проучване подчертава важна разлика

По-ново рандомизирано изпитване с перорален семаглутид допълнително подчертава тази разлика. При участниците са отчетени по-малко дни с тежка употреба на алкохол, но основният лабораторен показател за желание за пиене, предизвикано от стимули, свързани с алкохол, не се различава съществено от този при хората на плацебо.

При друг показател, който проследява желанието за алкохол в ежедневието, обаче е установено подобрение. Проучването е публикувано онлайн на 29 юли, след като обзорът вече е бил приет за публикуване.

Анализи на медицински досиета също откриват връзка между предписването на GLP-1 медикаменти и по-малък брой събития, свързани с употребата на алкохол. Подобни изследвания дават възможност да бъдат проследени големи групи хора, но сами по себе си не могат да докажат, че именно лекарствата са причина за намалената консумация.

Как лекарство за диабет може да повлияе на консумацията на алкохол?

Как е възможно медикамент, разработен за лечение на диабет, да променя и употребата на алкохол?

Една от възможните причини е начинът, по който мозъкът реагира на възнаграждението и различните стимули. Възможно е значение да имат и промените в апетита, сигналите, свързани с приема на калории, както и по-бавното изпразване на стомаха.

Учените обаче все още не могат да кажат кой от тези механизми има най-голямо значение или дали ефектът е резултат от съчетанието между няколко от тях.

Кои хора биха имали най-голяма полза?

Друг важен въпрос е при кои хора подобно лечение би било най-ефективно.

Най-голямото публикувано досега изпитване със семаглутид включва единствено хора със затлъстяване. В по-малкото проучване обаче не са открити ясни доказателства, че ефектът върху употребата на алкохол зависи от индекса на телесната маса.

Все още не е ясно и дали намаляването на консумацията на алкохол настъпва независимо от загубата на тегло.

„Затлъстяването може да влияе върху реакцията към GLP-1 рецепторните агонисти, но все още не знаем дали индексът на телесната маса е съществен фактор за ефекта от лечението“, казва Финк-Йенсен.

Необходими са по-мащабни и по-продължителни изследвания

GLP-1 медикаментите могат да предизвикат гадене и други стомашно-чревни нежелани реакции. Затова са необходими по-големи и по-продължителни клинични изпитвания, които да покажат кои пациенти биха имали най-голяма полза, какво се случва след прекратяване на терапията и как тези лекарства се сравняват със съществуващите медикаменти за лечение на разстройство, свързано с употребата на алкохол, сред които налтрексон и акампросат.

Финк-Йенсен е декларирал, че в миналото е получил неограничено финансиране от Novo Nordisk за изследване на метаболитни нарушения при хора с шизофрения, както и че е участвал без възнаграждение в консултативен панел за клинично изпитване на компанията.

В проучването за употребата на алкохол, публикувано в The Lancet, фондация Novo Nordisk е посочена като един от петте източника на финансиране.

„Бих определил GLP-1 рецепторните агонисти като обещаваща нова терапевтична възможност, а не като вече утвърдено лечение на разстройството, свързано с употребата на алкохол“, казва Финк-Йенсен.

Какво показват данните засега?

Към момента най-ясният сигнал от проучванията е, че семаглутидът може да помогне на някои хора да намалят тежката употреба на алкохол.

Дали медикаментът може надеждно да потиска и самото желание за пиене – и при кои хора ефектът би бил най-силен – все още не е ясно и предстои да бъде изследвано.

Изследването е публикувано в Biological Psychiatry.

Важно: Този материал има информационен характер и не представлява медицински съвет, диагноза или препоръка за лечение. Семаглутид и другите GLP-1 рецепторни агонисти са лекарствени продукти, които трябва да се използват единствено по лекарско предписание и под медицинско наблюдение. Не започвайте, не прекратявайте и не променяйте лечение с цел повлияване на употребата на алкохол без консултация с квалифициран медицински специалист.