Миналата година водещата на BBC Нага Мунчети разкри, че страда от аденомиоза - хронично заболяване, което засяга матката. Тя разказа, че болката може да я накара да не може да се движи и че неотдавнашното обостряне е било толкова силно, че съпругът ѝ е трябвало да извика линейка.
Въпреки това много хора никога не са чували за това заболяване, при все че то засяга всяка пета жена.
Аденомиозата може да причини симптоми, включващи нередовно и силно менструално кървене и болки в таза. Тежестта на симптомите варира при различните пациенти - до една трета от жените с аденомиоза могат да имат минимални или никакви симптоми.
Състоянието може да повлияе и на плодовитостта. Жените с аденомиоза, които забременеят, са с повишен риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане, прееклампсия и кървене след раждането.
Какво причинява аденомиозата и как се диагностицира и лекува? Все още има много неща, които не разбираме за това състояние, но ето и малкото, което знаем до момента.
Какво причинява аденомиозата?
В матката има два основни слоя. Ендометриумът е вътрешният слой, в който се имплантират ембрионите. Ако няма бременност, този слой се изхвърля по време на менструация.
Миометриумът е мускулният слой на матката. Той се разширява по време на бременността и е отговорен за контракциите. При хората с аденомиоза подобни на ендометриума клетки се намират на неправилното място - в миометриума.
Въпреки че голям брой жени с аденомиоза имат и ендометриоза, аденомиозата е различно заболяване от ендометриозата.
При ендометриозата ендометриоподобните клетки също се намират на грешното място, но в този случай извън матката, главно в тазовата кухина.
Благодарение на научните изследвания, обществената ангажираност и социалните медии през последните години информираността за ендометриозата се е повишила. Въпреки това аденомиозата все още е сравнително неизвестна.
Възможностите за диагностициране се променят и подобряват
Аденомиозата е трудно за диагностициране заболяване. Исторически погледнато наличието на ендометриоподобни клетки в миометриума можеше да се потвърди само чрез патологоанатомична оценка, при която миометриумът се изследва под микроскоп след хистеректомия (операция за отстраняване на матката).
През последните години се наблюдава увеличаване на броя на диагнозите с развитието на технологиите за изобразяване, като например ЯМР и подробен тазов ултразвук.
Въпреки че аденомиозата вече често се установява без необходимост от хистеректомия, лекарите все още работят за създаването на стандартизиран метод за нехирургична диагностика.
В резултат на това все още не е сигурно колко точно жени имат аденомиоза. Въпреки че знаем, че при около 20 % от жените, на които е направена хистеректомия по причини, различни от съмнения за аденомиоза, при патологична оценка се откриват данни за състоянието.
Аденомиозата е сложно състояние
Видът на аденомиозата - разрастване на тъканта в миометриума - може да бъде както фокално (засягащо част от матката), така и дифузно (засягащо широка област от мускулатурата).
Аденомиозата може да се класифицира допълнително в зависимост от дълбочината на навлизане на ендометриоподобна тъкан в миометриума.
Учените и лекарите все още проучват дали видът или дълбочината на лезиите са свързани със симптомите - тежестта на симптомите и лезиите не винаги съвпадат.
Все още не разбираме защо някои жени развиват аденомиоза, въпреки че данните показват, че с възрастта разпространението ѝ нараства.
Смята се, че областта между ендометриума и миометриума се уврежда или от естествените процеси на менструалния цикъл, бременностите и ражданията, или от медицински процедури.
При някои жени увреждането на ендометриалния тъканен слой не се лекува както трябва и ендометриоподобните клетки навлизат и растат необичайно в миометриума. Те нарушават нормалните функции на миометриума, което води до болка и кървене.
Възможно е за това да допринасят различни механизми и да няма един общ фактор, който да причинява аденомиозата.
Как се лекува аденомиозата?
Стратегиите за лечение включват хормонални медикаменти, като орални контрацептиви, таблетки, съдържащи прогестерон, поставяне на спирала, освобождаваща прогестерон (например Mirena), или лекарство, наречено GnRHa, което спира естественото производство на полови хормони.
Нехормоналните лечения включват трансексамова киселина. Те имат за цел да сведат до минимум менструалното кървене. Болката често се лекува с нестероидни противовъзпалителни средства.
Леченията, които действат при някои жени, нямат ефект при други, което увеличава тежестта на аргумента, че има повече от един вид аденомиоза. Стратегиите за лечение трябва да бъдат съобразени с пациентките в зависимост от техните желания за плодовитост и симптоми.
Ако медикаментозното лечение не осигурява адекватно облекчение на симптомите, съществуват хирургични възможности, а именно отстраняване на огнищните лезии или хистеректомия.
Какво предстои?
Въпреки че аденомиозата е често срещано заболяване, което засяга много жени, включително и тези в репродуктивна възраст, тя не получава достатъчно клинично и изследователско внимание.
Освен това сред много здравни специалисти и обществеността липсват познания и осведоменост относно аденомиозата. Това трябва да се промени, за да можем да подобрим разбирането си за състоянието, диагнозата и възможностите за лечение.
Учените и лекарите, които специализират в областта на аденомиозата, все още търсят точен, неинвазивен метод за диагностика и, надяваме се, един ден и лечение.
Автори: Джен Сауткомб (Jen Southcombe), главен изследовател/ръководител на групата, Департамент за женско и репродуктивно здраве „Нъфийлд“, Оксфордски университет (University of Oxford), и Нура Фитнат Топбас Селчуки (Nura Fitnat Topbas Selcuki), кандидат за докторска степен, Департамент за женско и репродуктивно здраве „Нъфийлд“, Оксфордски университет (University of Oxford).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните авторки. Прочетете оригиналната статия тук.
