Нели Фердинандова ражда големия си син преди промените, когато у нас и дума не става за предродово възпитание. Тя обаче попада на информация за това, че майката може активно да въздейства върху бебето си още докато то е в утробата й, и решава да опита. Казва, че била наясно какво дете иска, с какви качества, как да се развива. Знаела, че ще има синове, още преди да забременее.
Щом забременява, си изготвя програма, съобразена с биологичния часовник, и стриктно я следва – ставане в определен час, физическа подготовка, четене на приказки на нероденото бебе, разговори с него, слушане на музика (класическа - заради фините й вибрации), гледане на филми, разходки сред природата. По същото време завършва едновременно две специалности в Софийския университет – икономика и психология.
Възпитава сина си така, както се възпитава родено дете, и е убедена, че му е въздействала. Чавдар става точно такъв – подреден, със своя собствена програма, свири на пиано, говори 5 езика, чете много, креативен е, има интерес към науките и, както казва Нели, е с прекрасно логическо и творческо мислене.
С малкия син е по-различно. Той идва непланирано, малко след батко си. Заради трудностите, през които преминават по това време, Нели започва да работи с него по-късно. Опитва се да компенсира напрежението и затова е много по-внимателна с детето, влага повече емоция в пренаталното му възпитание. Според нея всяко дете е отделна личност и подходът трябва да е специфичен.
Но не е достатъчно да си направиш програма, казва Нели. Не може да отидеш на един концерт, докато си бременна, и да очакваш детето ти да има трайни интереси към музиката.
