Днес обаче тя се радва на нарастваща популярност, тъй като учените започват да доказват нагледно, че мозъкът не е застинала структура, а адаптивен и динамичен орган. Експерименти с пациенти, преживели инсулт, церебрална парализа и сериозни умствени заболявания показват, че хората могат да тренират други мозъчни зони да изпълняват функциите на вече негодните.
Какво общо има това с позитивното мислене? Ако постоянно и целево насочвате мислите си към позитивни теми и разсъждения, невроните ви могат да се преподредят в така наречените нервни пътеки, които буквално ще подсилят мозъчните зони, свързани с чувството за задоволство и удовлетвореност от живота. Оказва се, че тялото има памет и когато го тренираме да търси позитивната пътека, то все по-лесно само ще се връща към нея, дори в моменти на срив и трудности. По същия начин депресията може да стане хронична, ако постоянно тънем в тъжни и потискащи мисли.
В книгата си „Мозъкът, който се променя: Разкази за лични победи от границите на науката” д-р Норман Доидж привежда практически примери за начините, по които мозъкът се адаптира и формира нови невронни пътеки – ако, разбира се, се постараем. Точно както физическите упражнения тренират мускулите, и мозъкът има нужда от повторение и активност, за да подсили способността си да заучава нови схеми на поведение.
Steven Aitchison.co.uk
