Ако някога сте се хващали да избягвате случайно препятствие на пътя, разчитайки само на периферното си зрение, поздравления: усетили сте т.нар. „периперсонално пространство“.
Както мустаците на котките им казват къде се намира носът им спрямо обкръжаващата ги среда, така и нашите тела са заобиколени от невидимо „силово поле“. Невробиолози са открили как да ни помогнат да го усетим.
Повечето хора имаме силно чувство за лично пространство и се чувстваме много некомфортно, когато някой навлезе в него неканен. Вероятно обаче трудно можете да си обясните точно къде минава границата между зоната на приемливото и зоната на неудобното.
За щастие, за учените, работещи в областта на невропсихологията, за които неловките чувства между хората са обект на професионален интерес, са картографирали невидимия балон около нас по следния начин:
Перикутанно пространство: Пространството извън тялото, което усещате почти като докосване, ако се навлезе в него. Например, перото може да не докосва кожата ви, но то е във вашето перикутанно пространство и можете да изпитате усещане за гъделичкане, ако е достатъчно близо.
Периперсонално пространство: Пространството на една ръка или на един крак разстояние. Ако някой на по-малко от „една ръка разстояние“ от вас, той е в периперсоналното ви пространство.
Екстраперсонално пространство: Пространството извън вашия досег.
И така, ако размахате крака и ръце, всичко това е невидимото силово поле, което вашият мозък е създал, за да възприема по-добре света около него, а невробиолозите от Институт „Каролинска“ в Швеция сега са измислили начин как можем действително да усетим това пространство.
