Не можете да ми звъните по работа след 21:00 ч. или да ме безпокоите през почивните дни. Точка

Съвременният свят ви позволява да сте на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. А това е изтощително. Не забравяйте за себе си. Трябва да разполагате с времето си. И да, светът може да почака....

Една неделна сутрин получих съобщение в WhatsApp: "Алексей, можеш ли да говориш сега? Искам да изясня нещо." Пишеше го един уважаван господин, герой на мой текст. Изпратих му го преди няколко дни, за да провери цитати, факти, цифри. Отговорих му любезно, но сухо: „Не, не мога, днес ми е почивен ден, работя с дъщеря си, нека го направим утре“. Тогава господинът сякаш си спомни, че е европеец, с къща в Лондон и сметка в Швейцария. И че е неделя сутрин. "Частната територия" на моето време. Отвърна: "Да, утре, благодаря".

Всички искаме да станем европейци, но все още не можем да направим и едно простичко нещо, което е близко до акъла – да уважаваме уикенда. Никакви разговори за работа, никакви срещи, никакви "спешни" неща.

Уикенд, баста. Забравете всичко. Общувайте с децата, играйте игри, пазарувайте, ходете на кино, пийте или просто се излежавайте на дивана – правете само това и нищо друго. Обичаме себе си и близките си, останалото няма значение.

Освен ако не сте важен хирург, специален следовател или шофьор на камион, през уикенда няма да работите. Никакви спешни повиквания. Те ще изчакат.

А след 21:00 ч. - никаква работа, никакви обаждания. И дори никакви съобщения в Messenger, WhatsApp или нещо подобно. Мога да се обадя на някого по работа късно през нощта само ако човекът поиска това. И няма как да пренасроча разговора, ако, да речем, той е в друг часови пояс. Което се случва много рядко.

Но като цяло животът трябва да е организиран така, че да не се решават проблеми през нощта. За мен е морално престъпление да се обадиш на някого след девет часа. Това е все едно да нахлуя в нечия къща с фойерверки. "Почивате ли си, хехехехе? "Аз ще ти дам почивка!"

Веднъж около полунощ получих текстово съобщение от Рената Литвинова с някакъв въпрос. С нея се познаваме отдавна и по това време щяхме да правим интервю. Колкото и голяма да е ролята на Рената Муратовна в нашата култура, тя не може да се сравни с моята вечерна почивка. Затова отговорих: "Рената, съжалявам, почти съм заспал". Тя написа: "О!" На следващата сутрин Рената се обади: "Алексей, за Бога, съжалявам, че вчера закъснях толкова много. Бях на снимачната площадка и изгубих представа за времето."

Е, случва се, няма нищо страшно. Няма драма. Важното е, че Рената осъзнава, че е закачила един мъж в неподходящ час и че не говорим за високомерно пренебрежение от типа „Мога да се обаждам, когато ми е удобно, аз съм звездата тук".

Вече имаме толкова много начини за комуникация. Измислили сме всичко, за да не ни е скучно денонощно.

Но има и моменти, които са забранени, в които не можете да безпокоите хората.

Това е правило, което трябва да въведем за всички. Защото сме твърде меки, гъвкави и добри. "О, добре, ще отговоря на човека, какво толкова, няма лошо.“

Лошо е.

Нека се обадят на близките си, на котетата си и на пралеля си. Вечерите и уикендите са моя лична територия. Вратата е заключена. На нея има голям надпис с червени букви - "не безпокойте".