Мозъкът се затруднява при мисълта за четириизмерните обекти, безкрайността на Вселената и квантовата механика – това е нормално. Но сивото ни вещество по принцип няма проблеми с обработването на сетивната информация от ежедневните обекти и преживявания – с някои ярки изключения. LiveScience посочва пет обикновени неща, които объркват мозъка, показвайки странните му особености.
1. Вратите
Случвало ли ви се е да влезете в стаята с определена цел – например да вземете нещо – и внезапно да забравите защо сте там? Оказва се, че вратите са виновни.
Психолози от Университета Нотр Дам откриват, че преминаването през врати предизвиква своеобразна „събитийна граница” в съзнанието, отделяйки един ред на мисли от следващия, както излизането от стаята сигнализира края на филмовата сцена. Мозъкът комплектова мислите от предната стая и отваря нова страница за информацията от следващото място. Такива събитийни граници обикновено помагат да организираме мислите и спомените си, но когато влезем в стаята и се зачудим за какво сме тръгнали, ефектът е противоположен.
2. Някои звуци
Кое ви дразни повече: писукането на алармата сутрин, клаксоните в уличното задръстване или някое от многото устройства, което пищи, че му свършва батерията? Всички са ужасни. Тези пиукащи и бибиткащи звуци са саундтракът на модерния свят, но мозъкът ги възприема трудно.
Развитието ни не е съпроводено от подобни звуци и ние се мъчим да ги схванем. Естествените звуци се създават от пренос на енергия, например при удара на палка върху барабан. Енергията се пренася върху мебраната на барабана и постепенно се разсейва, карайки звука да заглъхва. Нашата система на възприятие се е развила така, че да използва заглъхването, за да разбере какво се случва – какво издава този звук и откъде идва. Бибиткащите звуци обаче са като кола, която кара със 100 км/ч и внезапно се удря в стена, вместо бавно да намали и да спре. Този звук не се променя с времето, не отзвучава и мозъкът ни недоумява какво е и откъде идва.
