Пет неща, които объркват мозъка
3. Снимките
По време на еволюцията си не само не сме слушали аларми, но не сме гледали и снимки. Както бабите ни може да се научат да използват Интернет, но не могат да развият интуция към него, така ние съзнателно разбираме снимките, но подсъзнанието ни не може да ги отдели напълно от изобразените на тях хора и предмети.
Изследвания показват, че хората са много по-точни, когато хвърлят стрелички по снимката на Хитлер, отколкото по снимки на Кенеди, на бебета или на хора, които харесват. Друго изследване показва, че много хора започват да се потят обилно, когато поискат от тях да режат снимки на любимите си предмети от детството. Без милионите години практика ни е трудно да отделим образа от реалността.
4. Телефоните
Случвало ли ви се е да усетите телефона да вибрира в джоба или чантата ви, само за да го погледнете и да видите безжизнения му празен екран. Ако усещаме често такива фалшиви вибрации, причината е, че мозъкът стига до погрешни заключения в опит да систематизира хаоса от информация, който ни заобикаля.
Бомбардирани сме от сетивни данни, а мозъкът трябва да филтрира безполезния шум и да регистрира само важните сигнали. В праисторически времена непрекъснато сме възприемали извитите пръчки в периферията на погледа си като змии. С днешната техноцентрична нагласа мозъкът ни може да интерпретира всичко, от шумоленето на дрехите до къркоренето на стомаха, като сигнал, че получаваме обаждане или съобщение.
5. Колелата
Забелязвали ли сте как колелата се движат наобратно във филмите? Това е защото кинокамерата заснема ограничен брой кадри в една сцена, а мозъкът запълва празнотите между тях, като създава илюзията за продължително движение. Между единия и следващия кадър колелото е направило повече от една обиколка, затова ни изглежда, че то се върти назад.
Подобна илюзия обаче се случва и в реалността, което е по-странно. Една от теориите я обяснява с това, че мозъкът възприема движението е като серия от кадри, както при кинокамерата. Филмираме ефективно околния свят, но понякога не достатъчно бързо, за да възприемем правилната посока на бързо въртящите се колела.