Много от нас са свикнали да разчитат, ако не на друго, поне на собствения си мозък. Но дори и той не е безпогрешна машина и има своите „бъгове“, известни като когнитивни изкривявания. Ето само някои от капаните, в които всеки от нас е попадал поне веднъж. Може би ще се сетите за още. Психологическата наука е богата на доказателства колко несъвършени са нашите уж рационални съждения и избори. 

Проклятието на знанието

В един експеримент група участници е трябвало да избарабани мелодия, а друга група – да я познае. Първата група смята, че поне 50% от втората ще я познаят. В действителност, познават само 2,5%. Причината е, че хората с повече информация често не могат да погледнат към дадена ситуация от гледната точка на по-малко информираните.

Отклонение в посока към статуквото

Хората предпочитат нещата да останат такива, каквито са. Това ни кара да мислим, че потенциална печалба от неизследвана опция не е за предпочитане пред запазването на статуквото.

Илюзия за прозрачност

Хората са склонни да надценяват способността на другите да разбират. Например, мислим, че всички могат да усетят нашето напрежение и неувереност, докато в действителност рядко някой си дава сметка за тези чувства.

Тенденция за доказване на собствената гледна точка

Хората търсят и обръщат внимание на фактите, които затвърждават собствените им мнения. Подборът и запаметяването на информация са избирателни. Това, което не противоречи на настоящата ни гледна точка е приоритет. Не само търсенето на информация може да е изкривено, но също така интерпретацията и спомените.