Човешкият мозък е способен да извършва 1016 операции в секунда. Нито един компютър не може да свърши толкова много работа. Но човешкият мозък е изключително ненадеждно устройство.

Обикновеният калкулатор може да извършва математически изчисления хиляда пъти по-точно, отколкото човешкото същество. Спомените ни обаче са субективни, фрагментарни и променливи. Възприемането и обработката на информацията за заобикалящата ни среда са подложени на множество малки смущения.

Неточностите и грешките във възприятието ни се наричат когнитивни изкривявания. Те не са възникнали от нищото - всяко от тях е причинено от сериозна еволюционна необходимост.

За да оцелеят, нашите предци са имали нужда да мислят възможно най-бързо и ефективно. Умовете ни все още са склонни да избират най-краткия път за оценка на новата информация. Тези мисловни съкращения се наричат евристики. От една страна, евристиките ни помагат да вземаме бързи решения в трудни житейски ситуации. От друга, всяка от тези евристики ни кара да се съсредоточаваме само върху един аспект на сложен проблем и да не сме в състояние да направим трезва и адекватна оценка на заобикалящата ни среда.

Ето дванадесет от най-често срещаните евристики.

1. Склонност към потвърждаване

С готовност се съгласяваме с хора, които с готовност се съгласяват с нас. Посещаваме сайтове, в които преобладават близки до нас политически възгледи, а приятелите ни вероятно споделят нашите вкусове и убеждения. Опитваме се да избягваме лица, групи и новинарски сайтове, които биха могли да ни накарат да поставим под съмнение валидността на нашата житейска позиция.

Американският бихевиористичен психолог Бъръс Фредерик Скинър нарича това явление когнитивен дисонанс. На хората не им харесва, когато в съзнанието им се сблъскват противоречиви възприятия: ценности, идеи, убеждения, емоции. За да се отървем от конфликта между нагласите, ние несъзнателно търсим онези гледни точки, които съвпадат с нашите възгледи.

Възгледите и мненията, които застрашават нашия мироглед, се игнорират или отхвърлят. С появата на интернет ефектът на склонност към потвърждаване само се засили: намирането на група хора, които винаги ще се съгласяват с вас за всичко, вече е възможно за почти всеки.

2. Изкривяване в полза на собствената група

Този ефект е подобен на склонността към потвърждение. Имаме навика да се съгласяваме с мненията на хора, които смятаме за членове на нашата група, и да отхвърляме вижданията на онези, които не са част от нея.

Това е проява на най-първичните ни тенденции. Стремим се да бъдем в единство с членовете на нашето племе. На невробиологично ниво това поведение е свързано с невротрансмитера окситоцин. Това е хипоталамичен хормон, който има мощно въздействие върху човешката психоемоционална сфера. Непосредствено след раждането окситоцинът участва във формирането на взаимоотношенията между майката и детето, а в по-широк план ни помага да създаваме силни връзки с хората от нашия кръг.

В същото време окситоцинът ни кара да се отнасяме с подозрение, страх и дори пренебрежение към външните хора. Това е продукт на еволюцията, при която са оцелели само онези групи хора, които успешно са взаимодействали помежду си в рамките на племето и ефективно са отблъсквали външните атаки.

В днешно време когнитивното изкривяване в полза на собствената група ни кара да ценим неоправдано способностите и добродетелите на близките ни и да отричаме тези на непознатите.

3. Рационализация след покупката

Спомняте ли си последния път, когато си купихте нещо, което е било ненужно, дефектно или просто твърде скъпо? Вероятно сте прекарали много дълго време в убеждаване на себе си, че сте постъпили абсолютно правилно.

Този ефект е известен още като Стокхолмски синдром на купувача. Това е вграден защитен механизъм във всеки от нас, който ни кара да търсим аргументи, за да оправдаем действията си. Подсъзнателно се стремим да докажем, че парите не са били похарчени напразно. Особено ако са били много пари. Социалната психология обяснява ефекта на рационализацията просто: човек е готов на всичко, за да избегне когнитивния дисонанс.

Купувайки нещо ненужно, ние създаваме конфликт между желаното и действителното. За да се облекчи психологическият дискомфорт, действителното трябва дълго и внимателно да се представя за желано.

4. Ефект на играча

В научната литература той се нарича грешката на играча. Склонни сме да приемаме, че много случайни събития зависят от предишни случайности.

Класически пример е хвърлянето на монета. Правим това пет пъти. Ако по-често се пада ези, ще предположим, че на шестия път ще е тура. И обратното. Всъщност вероятността за ези и тура при шестото хвърляне е същото, като предишните – 50/50.  

Всяко следващо хвърляне на монета е статистически независимо от предишното. Вероятността за реализирането на всеки един вариант е 50 %, но на интуитивно ниво човек не е в състояние да осъзнае това.

С течение на времето ефектът се наслагва. Ако се падне шест пъти ези, започваме да вярваме, че нещо не е наред с монетата и че необичайното поведение на системата ще продължи. Тогава започва ефектът на отклонението към положителен резултат - ако дълго време не сме имали късмет, започваме да мислим, че рано или късно ще започнат да ни се случват хубави неща.

Подобни чувства изпитваме и при започването на нова връзка. Всеки път вярваме, че този път ще се справим по-добре от последния ни опит.