5. Отричане на вероятността

Малцина са онези, които се страхуват да пътуват с автомобил. Същевременно обаче мисълта за полет на височина 11 400 метра в Боинг може да накара почти всеки да потрепери. Летенето е неестествено и донякъде опасно занимание. Въпреки това всеки знае, че вероятността да умерете при автомобилна катастрофа (1 към 84) е много по-голяма от тази да загинете при самолетна (1 към 5000 или дори 1 към 20 000). Същият феномен ни кара постоянно да се притесняваме и от терористични атаки, докато всъщност трябва да се страхуваме повече от падане по стълбите или хранително отравяне.

Американският юрист и психолог Кас Сънстейн нарича този ефект отричане на вероятността. Ние не сме в състояние да оценим правилно риска или опасността от дадена дейност. За да се опрости процесът, вероятността за риск или се пренебрегва напълно, или ѝ се приписва решаващо значение. Това ни кара да считаме относително безобидни дейности за опасни, а опасните дейности - за приемливи.

6. Селективно възприятие

Изведнъж започваме да забелязваме появата на някакво нещо, явление или обект, които не сме забелязвали по-рано. Да речем, че сте си купили нова кола: навсякъде по улиците виждате хора в една и съща кола. Започваме да си мислим, че този модел автомобил изведнъж е станал по-популярен. Всъщност ние просто сме го включили в нашето възприятие.

Подобен ефект се получава и при бременните жени, които изведнъж започват да забелязват колко много други бременни има около тях. Започваме да виждаме навсякъде число, което е значимо за нас, или да чуваме песен, която ни харесва. Сякаш сме ги отбелязали в съзнанието си. Тогава към селективността на възприятието се добавя и предубеждението за потвърждение, за което вече говорихме.

Този ефект е известен в психологията като феномена Баадер-Майнхоф. Терминът е измислен през 1994 г., когато в една от дискусионните теми на онлайн изданието St. Paul Pioneer Press, базирано в Минесота, читатели обсъждат явлението и неговата липса на име. Един от коментиращите го нарича „Баадер-Майнхоф“ по единствената причина, че чува за групировката няколко пъти в рамките на едва 24 часа, без изобщо да я е срещал преди.

Малцина са способни да се осъзнаят, че възприемат действителността избирателно. Ето защо това когнитивно изкривяване ни пречи да разпознаем дадено явление като чиста случайност.

7. Ефект на статуквото

Хората не обичат промените. Склонни сме да вземаме решения, които ще доведат до запазване на сегашното състояние на нещата или до най-минимални промени.

Ефектът на пристрастие към статуквото е лесно забележим както в икономиката, така и в политиката. Ние се придържаме към рутинни процедури, бюрокрации, политически партии, започваме шахматните партии с най-изпитаните ходове и поръчваме пица с едни и същи продукти. Опасността се състои в това, че потенциалната вреда от загубата на статуквото е по-важна за нас, отколкото потенциалната полза от ново състояние на нещата или алтернативен сценарий.

Това е подходът, към който се придържат всички консервативни течения в науката, религията и политиката. Най-очевидният пример е американската здравна реформа и защитата на пациентите. Повечето хора в САЩ са за безплатно (или поне евтино) здравеопазване. Но страхът от загуба на статуквото доведе до това, че за реформата не бяха отпуснати никакви средства и от 1 до 16 октомври 2013 г. правителството на САЩ трябваше да спре работа.

8. Ефектът на негативността

Ние обръщаме повече внимание на лошите новини, отколкото на добрите. И това не е защото всички сме песимисти. В хода на еволюцията е било далеч по-важно да реагираме адекватно на лошите, отколкото на положителните новини. Думи от типа „това плодче е вкусно“ са лесни за пренебрегване, докато „саблезъби тигри ядат хора“ – не.

Оттук и селективността на възприемането на новата информация. Смятаме негативните новини за по-достоверни - и сме силно подозрителни към хората, които се опитват да ни убедят в обратното. В нашето съвремие нивото на престъпността и броят на войните са по-ниски, отколкото когато и да било в човешката история. Но повечето от нас с готовност се съгласяват, че ситуацията на Земята става все по-лоша с всеки изминал ден.

Също така сме склонни сме да приписваме действията на другите хора на техните лични характеристики, а собственото си поведение - на външни обстоятелства. Това отново се обяснява с еволюцията и селективното възприемане на реалността. За нашите предци получаването на негативна информация за ненадеждни или откровено опасни членове на обществото и незабавното реагиране на нея е било много по-важно от адекватната оценка на собственото им поведение.