9. Ефект на мнозинството

Хората са колективни същества. Обичаме да бъдем като всички останали, дори и невинаги да го осъзнаваме сами или открито да изразяваме своя нонконформизъм. Когато дойде време масово да избираме фаворит или победител, индивидуалното мислене отстъпва място на груповото. Това се нарича ефект на мнозинството или ефект на подражанието.

Ето защо професионалните политолози се отнасят толкова негативно към предизборните проучвания. Резултатите от социологическите проучвания могат да повлияят на тези от изборите: много избиратели са склонни да променят мнението си в полза на водещата партия.

Но не става въпрос само за глобални явления като изборите - ефектът на мнозинството може да се наблюдава в едно семейство и в малък офис. Ефектът на подражанието е отговорен за разпространението на форми на поведение, социални норми и идеи сред групи хора, независимо от това какви мотиви или причини имат тези идеи, норми и форми.

Несъзнателната човешка склонност към конформизъм и свързаните с нея когнитивни изкривявания са доказани през 1951 г. в серия от експерименти на американския психолог Соломон Аш. На студенти, събрани в аудитория, са показани картички с картинки. Зададени са им въпроси, свързани с дължината на линиите в изображенията. Само един студент от всяка група е истински участник в експеримента. Всички останали са фиктивни участници, които умишлено дават грешен отговор. В 75 % от случаите истинските участници се съгласяват с очевидно погрешното мнение на мнозинството.

10. Ефектът на проекцията

Много добре познаваме своите мисли, ценности, вярвания и убеждения. Ето защо несъзнателно сме склонни да предполагаме, че другите мислят по същия начин като нас. Сигурни сме, че повечето хора наоколо споделят нашите убеждения, дори и да нямате основания за това. В края на краищата е много лесно да проектираме своя начин на мислене върху другите. Но без специални психологически упражнения е изключително трудно да се научим да проектираме чуждите мисли и възгледи върху себе си.

Това когнитивно изкривяване често води до ефект на фалшив консенсус. Ние не само вярваме, че другите мислят като нас, но и приемаме, че те са съгласни с нас. Склонни сме да надценяваме своята типичност и нормалност, а заедно с това надценяваме и степента, в която другите са съгласни с нас.

Не са много хората, които споделят възгледите на секти или екстремистки организации. Но самите членове на радикалните групи са убедени, че поддръжниците им са милиони.

Ефектът на проекцията ни кара да вярваме, че можем да предвидим изхода от футболен мач или избори.

11. Въздействието на настоящия момент

За човешките същества е много трудно да си представят себе си в бъдещето. Без специална подготовка се оказваме неспособни да предвидим бъдещото развитие, да намалим очакванията си и да коригираме поведението си в съответствие с него. Приемаме удоволствието в настоящия миг, въпреки че то ще доведе до силна болка на следващ етап.

Оттук идва и ефектът на настоящия момент. Икономистите са сериозно обезпокоени от него – именно склонността на обществото да предпочита непосредствените ползи пред онези в далечното бъдеще е източникът на повечето проблеми в световната финансова система. Хората са склонни да харчат пари и изключително неохотно спестяват за черни дни.

Освен това евристиката на настоящия момент е добре позната на диетолозите. През 1998 г. американски учени провеждат изследване, озаглавено "Предвиждане на глада: влияние на апетита и въздържанието върху избора на храна". На участниците в изследването е предложен избор между здравословни (плодове) и нездравословни (шоколад) храни, които да консумират през следващата седмица. Първоначално 74 % от участниците избират плодовете. Но когато настъпва денят на раздаване на храната и на участниците е предложена възможността да променят избора си, 70 % от тях избират шоколада.

12 Ефектът на закотвянето

Когато получаваме нова информация, ние я свързваме с данните, с които вече разполагаме. Това важи особено за числата.

Психологическият ефект, при който избираме определено число като котва и сравняваме всички нови данни с него, се нарича ефект на котвата или евристичен ефект на котвата. Класически пример е цената на даден артикул в магазина. Ако продуктът е намален, ние сравняваме новата цена (119,95 USD) със старата сума на етикета (160 USD). Цената на самия продукт не се взема под внимание. Целият механизъм на намаленията и разпродажбите се основава на ефекта на котвата: само тази седмица 25% отстъпка, ако купите четири чифта дънки, единият чифт ще бъде напълно безплатен!

Ефектът се използва и в менютата на ресторантите. Наред със свръхскъпите стоки, специално се посочват (сравнително!) евтините. Реагираме не на цената на най-евтините артикули, а на разликата в между сьомга с аспержи (80 лева) и пилешки котлет (30). На фона на първото котлетът изглежда на напълно приемлива цена.

Също така ефектът на котвата се проявява, когато ви се предоставят три възможности за избор: много скъпа, средна и много евтина. Избираме средния вариант, който изглежда най-малко подозрителен на фона на другите два.

Източник: cluber.com.ua