Като цяло мозъкът ни поддържа баланс между проучване и употребяване – продължава Бар.
Когато сме в режим на проучване, имаме широк обхват на вниманието, любопитни сме и искаме да учим нови неща. В други случаи ние разчитаме на това, което вече знаем, опирайки се на очакванията си, доверявайки се на комфорта на познатата среда. В режим на проучване сме най-често, когато посещаваме непозната страна, докато когато се завръщаме у дома след тежък работен ден, сме по-скоро в режим на употребяване.
Голяма част от живота ни минава някъде между тези две крайности. И от двете има функционална полза. Ако не сме проучвали, никога нямаше да излезем от пещерите; ако не сме използвали сигурността на познатото, щяхме да сме рискували твърде много и видът ни да е изчезнал. Но е нужно да има здравословен баланс. Изследването ни предполага, е проучването често е заглушено от твърде претоварения ум, по същия начин, както преживяването ни на външната среда.
Разбира се, известно блуждаене на ума е неизбежно. Но има по-патологични, или поне по хронични, източници на умствено напрежение – например мисловното предъвкване, характерно за стреса, тревожността и депресията. Те консумират от умствения ни капацитет, което води до безцветно мислене и анхедония – притъпена способност за изпитване на удоволоствие.
Ако придобием способност да облекчаваме натоварването на ума, било чрез медитация и друга практика, това може да ни донесе едно прекрасно разширяване в преживяването на света – и на собственото ни съзнание.
По материал на New York Times
