Малцина от нас умеят да преживяват пълноценно всеки момент от живота. Обикновено умовете ни са твърде заети с мисли, за да си позволим да се потопим напълно в това, което е пред нас.
Често омитаме обяда си, без да се насладим на вкуса му; минаваме покрай красиви гледки, без да ги погледнем. Можем дори да говорим с най-близките си хора, докато в главата ни се въртят задачите за утрешния ден.
Когато умът ни е претрупан, обръщаме гръб не само на света, но и на вътрешния си потенциал. В изследване, публикувано в Psychological Science, невроучените Шира Барор и Моше Бар показват как капацитетът ни за оригинално и творческо мислене е възпрепятстван значително от странични мисли, задълбаване в проблеми и други форми на „психичен багаж“.
Много психолози приемат, че съзнанието, оставено само на себе си, следва утъпканите пътища на най-познатите асоциации.
Нашите открития обаче показват, че когато умовете ни са свободни, мислим иновативно, а не рутинно, пише Бар, невроучен от Харвардския университет и единият от авторите на изследването, в статия за Ню Йорк Таймс.
В поредица от експерименти учените дават на участниците задача за свободни асоциации, докато междувременно натоварват умствения им капацитет в различни степени. В един от експериментите те карат хората от една група да помнят поредица от седем цифри, а на други дават само по две цифри. Докато участниците задържат цифрите в работната си памет, им се дава дума (например „обувка“) и те трябва максимално бързо да отговорят с първата друга дума, която им идва на ум (например „чорап“).
Открихме, че високото психическо натоварване последователно намалява оригиналността и креативността на отговора. Участниците, които трябваше да си припомнят седем цифри, прибягваха до статистически най-общите отговори (например бяло/черно), докато участниците с по две цифри даваха по-малко типични, по-разнообразни комбинации.
В друг експеримент открихме, че по-дългото време на реакция се свързва с по-малко разнообразни отговори, което изключва възможността участниците с по-малко умствено натоварване просто да са имали повече време, за да генерират интересен отговор.
По-скоро изглежда, че при по-голямо умствено натоварване се изисква повече време, за да генерира дори конвенционална мисъл. Тези експерименти показват, че естествената тенденция на съзнанието е да изследва и да благоприятства новото, но когато е заето, то търси най-познатото и неизбежно най-малко интересното решение.
