Не бихте използвали чук за отсичане на дърво, или пък брадва за забиване на пирони. Различните физически дейности изискват различни инструменти. Макар да не го осъзнаваме, същото важи и за различните умствени дейности.

Оптимизмът и фокусът върху по-голямата картина ще ви помогнат да представите по-убедително бизнес идеята си. Поддържането на счетоводството в ред изисква подход, ориентиран към детайлите. За мотивирането на служители е необходимо демонстриране на съпричастност, а не на аналитично мислене.

Различните режими на мислене са подходящи за конкретни ситуации, като според професорът от  бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант, повечето от нас не се възползват достатъчно от един от най-мощните начини на мислене.

4-те режима на мислене

В интервюто си за Inc.com Грант очертава четири режима на мислене, които използваме при подхода си към различни проблеми (първите три са определени първо от колегата на Грант от Уортън Филип Тетлок):

Проповедник – „Когато сме в режим на мислене като проповедник, ние сме убедени в правотата си“, обяснява Грант. От продавачи до духовници, това е стилът, който хората използват, когато опитват да убедят другите в нещо.

Прокурор – „Когато сме в режим на мислене като прокурор, ние опитваме да докажем на някой друг, че греши“, казва Грант.

Политик – „За никой не е изненада, че когато сме в режим на мислене като политик ние опитваме да спечелим одобрението на нашата публика“, пояснява той

Учен – „Когато мислим като учен ние поставяме смирението пред гордостта и любопитството пред убеждението. В този режим човек търси причини, които да му покажат, че греши, а не само такива, които да го убедят в собствената му правота“, обяснява Грант.

По думите му повечето от нас прекарват твърде много време в ролята на проповедници, прокурори и политици.

Разбира се, тези режими на мислене съществуват, защото са полезни в определени ситуация, но Грант е на мнение, че те ни пречат да променяме вижданията си, дори когато сме изправени пред убедителни доказателства.

„При режимите проповедник и прокурор всичко опира до - аз съм прав, а ти грешиш. Няма нужда да променям мнението си. В режим политик може да ти кажа това, което искаш да чуеш, но най-вероятно няма да променя собствената си позиция.“, казва той.

Когато обаче мислите като учен, вие гледате на различните мнения като на хипотези, които се нуждаят от потвърждение или опровержение. Ако имате подобна нагласа промяната в гледната точна не у оставя у вас чувство за срам, а вие изпълва с вдъхновение от постигнатия напредък. В идеалния случай това ще ви накара не просто да изслушвате различни гледни точки, но и да търсите доказателства, които може да ги оборят.

Как да мислите като учен?

Режимът на мислене като учен е особено полезен за предприемачите и иноваторите. Някои от най-успешните лидери по света разбират добре огромните ползи от него. Основателят на Amazon Джеф Безос например казва, че търси кандидати за работа, които често си променят мнението, тъй като това е знак именно за този вид интелектуално смирен начин на мислене, характерен за учени. Преди двеста години  Бенджамин Франклин отбелязва в автобиографията си тенденцията да подхожда към споровете като прокурор, като в нея той съветва както себе си, така и другите, да отделят по-малко време за спорове и повече за търсене на нови начини за разбиране на света.

Разбира се, този режим на мислене се отдава по-лесно на някои хора, отколкото на други. Ако намирате промяната на вижданията си за нещо изключително трудно, то може да предприемете няколко стъпки, за да влезете в режим на мислене от типа „учен“.

Според Грант това може да бъде постигнато чрез анализирането на нова информация, която може да ви промени мнението по определена тема, или чрез изграждането на обкръжение от хора, които не се страхуват да изразяват мнение, противоречащо на вашето. Друг метод е всяка сутрин да си поставяте за задача откриването на нещо, за което сте били на грешно мнение през деня.

Някои от тези идеи могат да работят добре, или не особено, за вас, но има едно нещо, което важи за всички ни – не е лесно да загърбим гордостта си и да започнем да мислим като учен. Ако обаче успеем да го направим, ще разберем, че това е изключително ценна способност.

Джесика Стилман за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз