"Какво се случи с котката ни? Къде отиде тя, след като умря?" – попитало малкото момиченце Гита.
"Откъде идваш ти?" – отвърнал великият учител по дзенбудизъм Соен-са.
"От корема на майка ми" – радостно отговорила Гита.
"А откъде идва майка ти?" – попитал мъдрият дзенбудист.
Малкото момиченце не знаело как да отговори, затова замълчало.
"Всичко в този свят произлиза от едно и също място. Подобно е на фабрика за курабийки. В нея се произвеждат най-различни видове курабийки – лъвове, тигри, слонове, къщи, хора. Те приемат всевъзможни форми и носят какви ли не имена, но те всички са направено от едно и също тесто и вкусът им е идентичен. Така че десетките или хиляди неща, които виждаш всеки ден – котка, човек, слънцето, този под – те всъщност не се различават едно от друго" – промълвил Соен-са.
"Тогава какво представляват тези неща?" – зачудило се малкото дете.
"Хората им дават различни названия, но в същността си те нямат имена. Когато мислиш, всички неща носят специфични наименования и заемат най-разнообразни форми. Но когато спреш да мислиш, те принадлежат към едно цяло. Тогава те продължават да съществуват, но вече не носят имена. Хората създават думите. Една котка не казва "Аз съм котка". Ние заявяваме "Това е котка". Слънцето не казва "Моето име е слънце". Ние заявяваме "Това е слънцето".
"Така че, ако някой те попита "Какво е това?", как би трябвало да отговориш?" – попитал Соен-са.
"Тогава няма да използвам думи" – заявила гордо Гита.
"Много добре! Не трябва да използваш думи. Така че, когато някой ти зададе въпроса "Какво е Буда?", какъв отговор би бил подходящ?"
Гита не казала нито дума.
"Сега попитай мен" – рекъл Соен-са.
"Какво е Буда?" – повторило въпроса на мъдреца малкото момиче.
Соен-са ударил с ръка дървения под. Детето се засмяло на действието на мъдрия учител.
"Сега аз питам теб: Какво е Буда?" – спокойно отвърнал Соен-са.
Гита ударила с ръчичка дървения под.
"Какво представлява Бог?" – попитал будистът.
Гита отново ударила с ръчичка пода.
"Какво представлява майка ти?" – продължил с въпросите Соен-са.
Детето отново радостно докоснало дървения под.
"Какво представляваш ти?" – запирал мъдрият учител.
