Един ден младият принц Сидхарта видял как дивите лебеди, по-бели от облаците в небето, прелитат над царския палат. Докато се дивял на красотата им, неговият братовчед взел лъка и с ловко движение изпратил стрелата си. Един от лебедите паднал. И двете момчета се затичали, но бъдещият Буда първи стигнал на мястото, където лежал простреляният лебед. Той бил още жив. Сидхарта го взел в ръцете си и внимателно извадил стрелата.
- Дай ми лебеда! – настоявал братовчед му. – Мой е, защото аз го свалих със стрелата си.
Сидхарта му подал стрелата и рекъл:
- Нека мъдреците отсъдят вместо нас.
Мъдрите старци в двореца внимателно претеглили въпроса. Най-старият от тях проговорил:
- Лебедът е живо същество. Един живот не може да принадлежи на този, който му причинява вреда. – Всички били съгласни с него.
Лебедът останал на грижите на принц Сидхарта. И когато раната заздравяла, младият принц бил щастлив, че може отново да се радва на полета му.
Източник: Wisdom Commons
