Когато мислим за първа помощ, обикновено си представяме нещата, което правим, когато някой край нас се нарани и трябва да изчака намесата на лекар. Психологическата първа помощ е понятие, с което много хора не са запознати. Всеки от нас обаче може да помогне на човек в беда, като окаже му окаже психологическа първа помощ.

Психологическата първа помощ е нужна токава, когато човек има нужда от психологическа подкрепа след травматично, често и животозастрашаващо събитие. Тя включва и практическа помощ и подкрепа за належащите, краткосрочни нужди на човека – подслон, храна, безопасност (или чувство за сигурност). Хората, обучени да оказват психологическа първа помощ, са обучени да изслушат и да успокояват човека, изпаднал в нужда, да го свързват с типа услуги, от които се нуждае, за да оцелее и да се почувства сигурен.

Психологическата първа помощ не се оказва от професионални терапевти, а най-често от доброволци, преминали обучение. Това могат да бъдат най-обикновени хора, учители, пожарникари и т.н.

Психологическа първа помощ е нужна и все по-често се оказва след травматични събития, които се случват в една общност. Това може да е природно бедствие, терористична атака или каквото и да било, което откъсва хората от тяхната общност. След грабеж, сексуално посегателство или животозастрашаваща злополука. Тя е нужна навсякъде, където има възможност за значителна психическа или емоционална травма. 

Това е типът подкрепа, който хората рядко получават след травматично събитие – психологическа и емоционална подкрепа. Тя може да засили чувството за контрол, което обикновено се губи след събитие, което човек се чувства безпомощен да спре или да промени. 

Световната здравна организация препоръчва да се предприемат следните стъпки: 

  • Опитайте да намерите тихо място, където да можете да разговаряте.
  • Стойте близо до човека, но спазвайте подходяща дистанция с оглед на неговата или нейната възраст, пол или културни особености.
  • Покажете, че слушате какво ви казват – внимавайте, кимайте с глава, когато е удачно.
  • Бъдете търпеливи и спокойни. 
  • Осигурете фактическа информация АКО я имате. Бъдете честни за това какво знаете и какво не. „Не знам, но ще се опитам да разбера и да ви кажа.“
  • Давайте информацията по разбираем начин. 
  • Покажете, че осъзнавате чувствата му и всички тежки или важни неща, които споделя с вас, например загубата на дом или на близък човек. „Наистина съжалявам.“
  • Зачитайте личното пространство. Не споделяйте историята, която са ви разказали, особено ако става дума за много лични събития.
  • Бъдете честни и надеждни.
  • Уважавайте правото на човека да взима сам решения за себе си.
  • Бъдете наясно и оставете настрана собствените си предубеждения и предразсъдъци.
  • Покажете на човека, че дори да не иска помощ сега, ще може да получи в бъдеще.

Неща, които не трябва да правите, когато оказвате първа психологическа помощ: